Съдържание
Lectio Divina
Живеем в мега забързано ежедневие:
- все не ни стига времето
- все гледаме набързо да оправим, за да не потънем съвсем в мизерия
- все гледаме набързо да хапнем
- все гледаме набързо да припечелим и изобщо
- във всяка сфера все бързаме.
За съжаление това се отразява и на духовния ни живот, понеже все гледаме набързо да се помолим, набързо да хвалим Бога и набързо да почетем от Словото.
Бих искал да поговорим за една позабравена практика, която се нарича Лекцио дивина (Lectio Divina) – свещено четене, свято четене, божествено четене, духовно четене, забавено четене, четене с придъвкване.
Лекцио Дивина съдържа 4 фази:
1). Лекцио
Това означава четене, но не просто колкото да мине времето, а задълбочено и внимателно четене и препрочитане на даден пасаж, все едно сме открили стар свитък с указания къде се намира съкровището. Писанието не се приема просто за книга като всички останали, а за истинско послание от Бога – послание за всеки човек и за всяко време.
Например, ако много харесвате някого и той ви напише любовно писмо или някакво насърчително послание във Фейсбук, колко от вас ще го прочетат само веднъж и повече никога няма да се върнат към него?
Или, ако не харесвате някого и получите гневно писмо, в което той ви атакува, обижда, хули и обвинява, колко от вас ще го прочетат само веднъж и повече никога няма да се върнат към него?
Лекцио означава да четем с идеята да преживеем Бога, да вникнем в това, което Той се опитва да каже, да Го разберем, да разгадаем мисълта Му.
2). Медитацио
Това означава размишление – докато четем се стараем да сме отворени и да чуваме от Бога към коя част от Словото Си Той ще ни насочи, кое от текста, който четем ще изпъкне, кое ще излезе на преден план и започваме да размишляваме върху него по-конкретно. Почваме да дъвчем кокала, докато се доберем до мозъка, до соса, до корена, до същината.
Тук е много важно да не се опитваме просто да получим някакво странно откровение, което никой не е чувал и после да се възгордяваме, че на нас точно Бог ни е говорил нещо, а на другите не е.
Идеята не е да навлизаме в някакви си гностически или Ню ейдж практики и после да се хвалим с откровенията си. Затова е важно при това размишление да проверяваме и други източници от историята, теологията и дали даденото размишление пасва на цялото Писание. Тоест, нашата цел в никакъв случай не е да прибавяме към Словото, тоест, да се мъчим да получим някакво откровение, което го няма в Словото – това вече е демонично.
3). Орацио
Това означава молитва – обръщаме се към Бога в молитва или благодарност / хваление за това, което току-що научихме или осъзнахме / получихме откровение и разговаряме с Него, възхищаваме Му се как прекрасно Го е измислил или казал и по всякакъв начин се опитваме просто да общуваме с Него – да разговаряме.
Това е момент на живо общение – казваме на Бога ние какво мислим, какво сме разбрали, до какъв извод сме стигнали, питаме Го ако имаме въпроси, хвалим Го ако сме схванали нещо, което променя живота ни или просто Му благодарим.
Така процесът на четене на Словото се превръща в жива дейност, а не просто в религиозно упражнение от типа: „Ох, сега пак трябва да чета Библия, че не съм чел“. Ако ще четем по този начин, няма никакъв смисъл.
4). Контемплацио
Това означава съзерцание. Означава:
1). Заели сме се сериозно да отделим време да четем Словото;
2). Задълбали сме в Словото;
3). Разговаряли сме с Бога и сега,
4). Просто се наслаждаваме на Присъствието Му, опитваме се да си представим във въображението наученото, да го приложим първо в духа, ума, въображението, сърцето и вярата си или просто се наслаждаваме тихо в Неговото Присъствие, както ни съветва Псалм 46-ти: „Замълчете и познайте, че Аз Съм Бог“.
Няколко бързи примера
Псалм 1 Бог толкова харесва човекът, който не ходи по съвета на нечестивите и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи; а се наслаждава на Божието Слово и предъвква Словото ден и нощ.
(Тук спирам и прочитам отново и отново: предъвквам, предъвквам, предъвквам, като кокал, оглозгвам го, прекарвам доста време над кокала, за да изсмуча всичкото му полезно съдържание).
Ще бъде като дърво, посадено наново в Едемската градина,
(Пак спирам и размишлявам: „Ха, ние бяхме изгонени от Едемската градина, където всичко даваше плод и сега, ако предъвкваме Словото, пак ще бъдем посадени там и ще даваме плод?“ Връщам се в Битие, прочитам за Едемската градина, след което прочитам и историческа информация за нея, за да съм здраво стъпил, а не просто да получа някое странно откровение, например, „Бог ми каза, че Едемската градина все още е запазена и се намира в Германия“.)
което дава плода си на времето си – всеки месец
(Пак спирам и се замислям: „Чакай, нямаше ли още стихоиве свързани с дървета покрай река, даващи плод?“ Отивам в Езекил 47 „А край реката, по бреговете ѝ от двете ѝ страни, ще растат всякакви видове дървета за храна, чиито листа няма да вехнат, нито плодът им – да се свърши; всеки месец ще раждат нов плод по причина, че водата, която ги пои, изтича от светилището; и плодът им ще бъде за храна, а листът им – за изцеление.“ И Откровение 22:2 „И от двете страни на реката имаше дърво на живота, което раждаше плод дванадесет пъти, като даваше плод всеки месец и листата на дърветата бяха за изцеление на народите.“)
и чийто лист не повяхва – листа му никога не пада на земята
(Понеже не е увяхнал, винаги е зелен)
във всичко, което върши, ще благоуспява.
(Прекрасно).
Дотук беше Лекцио – прочетох го и си го препрочитах; Медитацио – поразмишлявах на глас.
Сега Орацио – „Скъпи Святи Душе, уау, благодаря Ти за това откровение –
1). Да предъвквам Словото Ти
2). Да бъда отново в Едем, в Духа
3). Да давам ежемесечен плод
4). Листата ми винаги да са зелени, никога да не увяхват и да не падат на земята“.
Следва Контемплацио – Седя си блажено със затворени очи и си представям един човек – мен – който не се занимава с глупости през деня и със сигурност не си губи времето да чете и гледа присмиватели, злосторници и хулители, а си дъвче Словото като кокал, или препрочита Божието любовно писмо. Представям си едно разлистило се дърво, а вън е Януари, ама то пак дава плод, водата е наблизо, то се е вкоренило, все едно, че е в Едем, плодът му и листата му носят изцеление, освобождение, спасение, благоденствие, протекция и победа и освен това поглеждам малко настрани – а, още едно дърво и корените им преплетени. Поглеждам пак настрани – а – още едно. Поглеждам по-широко настрани и виждам 100 такива дървета и нито едното не се занимава с глупости през деня – всичките гладни и жадни за Божието Слово, всичките святи и непорочни, всичките без петно и бръчка.
И всичко това от Псалм 1, който е точно 10 реда.
Някой може да каже: „Ааааа, ама аз съм на програма, трябва да прочета Библията за 1 година и затова чета по-бързо“.
Но защо? Къде пише, че трябва да я прочетем за 1 година? Нека я четем така, както са я чели евреите още от времето на Стария завет, после новозаветните християни и после в историята на църквата. Само през ХХI век ние искаме набързо да стане всичко и да сме я прочели 30 пъти за 30 години. Защо? Ако ще сме я прочели колкото да се хвалим че сме я прочели, каква полза за нас?
Четете Словото като задълбавате, размишлявате, разговаряте с Бога и преживявате Присъствието Му. Амин!
Бог да ви благослови!
