Съдържание
Отец, Както Исус Го описа
Включете въображението си днес, понеже бих искал да се върнем 2000 години назад и да си представим какво е било по времето на Исус.
Римската империя
Представете си, че Божият народ, Израел, е в робство под Римската империя. Римската империя наказваше много строго дори дребните провинения (бичуваше хора, биеше с тояги, хвърляше в затвора, но тогавашните затвори бяха просто една дупка в земята, където затворникът биваше вързан за ръцете и краката за един каменен стълб). Римската империя наказваше още по-строго – със смърт, дори смърт на кръст, всички, които се бунтуваха срещу управлението й.
Израилтяните пъшкаха и стенеха под робството. Определено не им харесваше. Общо взето откликваха по три начина. Някои от тях просто мърмореха по цял ден, но прекланяха глава и си живееха живота доколкото могат. Други бяха по-войнствени и организираха тайни събирания, в които говореха за това как да направят бунт или революция и да се освободят от Римляните, а трети си мечтаеха Бог да направи нещо, като да изпрати Своя Месия (Своя Освободител, или Спасител). Представяте ли си картинката?
Дойде Исус в точно тази среда и Неговото учение се стори направо невъзможно за някои хора и доста тежичко за много други, включително понякога и за Собствените Му ученици, които Го следваха навсякъде. Знаете ли защо?
Определено за евреин от първи век не беше трудно да вярва, че Бог съществува, или че Бог изцелява, или че Бог е Цар – те бяха отгледани от малки с ученията на Закона на Мойсей, пророците, псалмите, притчите и останалите Писания от Стария завет. Нали? Това бяха техните приказки за лека нощ.
Богът, Който Исус разкри
Но, Исус през цялото време разкриваше един доста по-различен Бог, от Онзи, с Когото те бяха свикнали. За тях Бог беше единствено великият и славен Господар на Вселената (какъвто Той наистина е). За тях Бог щеше да изпрати Месията Си (Спасителя, Освободителя) и Той щеше да унищожи Римското зло и да освободи народа Си (И Той наистина го направи, но не по начина по който те си мислеха). Те мислеха, че Исус ще бъде велик войн, пълководец, началник на армията на Израел, свалящ огън от Небето (веднъж Собствените Му ученици казаха:
Господи, тези тука не вярват в Теб, да свалим ли огън от Небето и да ги изпепелим?
Ако Собствените Му ученици вярваха по този начин, смятайте за какво става дума.
Исус, обаче, разкриваше един Бог, Когото Той нарече Отец – баща, татко (Авва, Отче). В старият завет този Бог се беше разкривал като Елохим (Творецът), Ел Шадай (Благославящият), Йехова (Върховният Аз Съм), Нисий (Воюващият), Рафа (Изцеляващият), Цидкену (Праведният съдия) и още по много начини, но не и като любящият Отец – Бащата, Таткото (не, че Той не се беше разкривал като такъв, но хората Му не Го познаваха като такъв в Стария завет, с много малки изключения).
Този Отец, Когото Исус разкриваше сега, беше изпълнен с любов и мислеше не за Себе Си, а за всички останали. Този Отец толкова обичаше света (включително и римляните, които евреите мразеха, че беше готов да изпрати най-скъпоценното, което имаше – Своя Син, за да може чрез Него да жертва Себе Си за всички останали).
Точно книгата Римляни казва, че Бог Отец беше във Исус, когато Исус беше на Кръста, привличайки с тази Си любов всички към Себе Си.
Същият този Бог, Когото Исус разкриваше, всъщност беше против насилието (и то във време на робство) и насърчаваше Своите хора също да бъдат против насилието.
Само се опитайте да си представите следните думи на Исус, но в контекста, който ви описах току-що (робство, бунт от страна на Израел, копнеж за Месия, Който да ги освободи чрез меч):
В Матей 5 и Лука 6 Исус казва:
Не се противете на злите хора, но ако те удари някой по дясната буза, обърни му и другата (във време на робство).
На този, който би поискал да се съди с тебе да ти вземе ризата, остави му и горната дреха (римските съдилища бяха препълнени с дела).
Който те принуди да вървиш с него един километър, отиди с него два (ако някой те накара да направиш нещо насила, ти направи два пъти повече, отколкото иска).
Дай на онзи, който иска от тебе, не се отвръщай от онзи, който ти иска на заем и не искай обратно нещата си от онзи, който ти ги отнема (той ти ги взема, ти пък му ги подари).
Чули сте, че е било казано: обичай ближния си, а мрази врага си (както те правеха). Но аз ви казвам: обичайте враговете си и се молете за онези, който ви гонят (римляните ги гонеха постоянно), правете добро на онези, които ви мразят (да правиш добро на онзи, който те ненавижда?), благославяйте тези, които ви кълнат (той те кълне, ти го благославяш),
и сега най-важното (правете всичко това):
за да бъдете деца на вашият Отец, който е на небесата: защото Той Самият прави слънцето Си да изгрява над злите и над добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните. И както желаете човеците да постъпват с вас, така и вие постъпвайте с тях.
Да имитираме Отец
Когато Исус говори тук за Отец, Той казва, че за да бъдем истински синове и дъщери на нашия Отец, трябва:
да обичаме враговете си,
да се молим за онези, които ни гонят,
да даваме на онзи, които иска от нас,
да не отказваме на онзи, които ни иска назаем,
който ни принуждава нещо, да правим два пъти повече,
който се съди с нас да му даваме дори повече,
който се опитва да ни нарани, да не отвръщаме със същото.
Ако някой открадне от нас, ние да го благословим
Ето каква е логиката зад думите на Исус:
Понеже ако обичате само онези, които обичат вас, трябва да ви се благодари ли? Защото и грешниците обичат онези, които ги обичат.
И ако правите добро само на онези, които на вас правят добро, някаква награда ли искате? И ако давате заем само на тези от, които се надявате да го получите обратно, трябва да ви се благодари ли? Защото и грешници дават назаем на грешници за да си го върнат обратно.
Но вие обичайте враговете си, правете добро и давайте на заем без да очаквате да си го получите обратно и наградата ви ще бъде голяма и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и към злите. И така бъдете милосърдни, както вашият Отец е милосърден.
Как няма учението на Исус да е невъзможно за някои и много трудно и тежко за други – не стига, че разкрива един съвсем различен Бог, Който е Отец и Който обича всички, но и предизвиква и нас да бъдем като този същия Отец – и ние също да обичаме, вместо да мразим; да даваме, вместо да искаме; да благославяме, вместо да кълнем; да правим повече, отколкото се изисква от нас, за да бъдем добър образ и подобие на нашия благ, милостив и съвършен Отец.
Има една поговорка: Крушата не пада по-далеч от дървото, която обикновено се използва негативно: Бащата пияница, сина и той – крушата не пада по-далеч от дървото.
Но, какво ще кажете да приложим тази поговорка спрямо нашия Небесен Отец? Небесният ни Отец е милостив, ние не падаме по-далеч от дървото на живота – и ние сме милостиви.
Нашият Небесен Отец обича, дава и благославя еднакво праведни и неправедни, зли и добри, ние не падаме по-далеч от дървото на живота – и ние обичаме, даваме и благославяме еднакво праведни и неправедни, зли и добри.
Ето това означава да правим нещата, които Исус ни учи, за да бъдем синове и дъщери на своя Отец – крушата да не пада по-далеч от дървото (синовете и дъщерите да не бъдат по-различни от родителя си), но в положителна посока.
Представяте ли си каква ще бъде църквата, ако реши да следва учението на Исус? Понеже в света всички обичат ония, които тях ги обичат. Всички в света дават на ония, които дават на тях.
Ако искаме да сме различни като нашия Отец, Който е милосърден, Който дава на добри и зли, Който обича и Който не е за насилието, тогава ние трябва да правим това, което нашият Отец представлява.
Това е Отец, който Исус разкрива. Това е Исус, Който следва примера на Отец. Това е и църквата в мечтите на Отец, Сина и Духа. Амин!
Бог да ви благослови!
