Съдържание
Синай или Сион?
Живеем в най-уникалното време в историята на света. То започна с идването на Исус на Земята и оттогава-насам Неговото Тяло – Църквата, ходи и се развива от слава към слава! Да, време на трудности! Да, време на брутализъм! Да, време на ненормалност! Но, също така, време на възможност да опознаем Бога така, както ранната църква Го познаваше.
Какво ни липсва? Имаме всичкото знание на света. Знаем как да се молим, знаем как да тълкуваме, знаем как да четем Словото. Единственото, което ни трябва е да се задвижим, за да може и Божията десница да се прояви, за да спасява и изцелява.
Евреи 12:18-21 Защото вие не сте пристъпили до осезаема планина – Синай, пламнала в огън, нито до тъмен облак, мрак и буря, към тръбен звук и гръмко звучащ глас, слушателите на който се помолиха повече да не им се говори, защото не можеха да понесат онова, което им се заповядваше. Даже животно ако се допре до планината, да бъде убито с камъни или пронизано със стрела. И гледката беше толкова страшна, че Мойсей рече: „Ужасен съм и треперя.“
Така живяха хората в Стария Завет, непознавайки Бога, но покланяйки Му се в страх и ужас. Те казаха на Мойсей: „Ти ни говори, нека Бог да не ни говори, че ще ни избие всичките.“ Това е картината, която те имаха за своя Небесен Отец. Дори Мойсей, който беше най-смиреният човек на Земята, пак изпитваше ужас.
Мартин Лутър
Много хора и днес са така. Това е образът за Бога, Който през XVI век поразява реформатора Мартин Лутър с ужасното усещане, че той никога няма да бъде достатъчен. Тежеста от този товар се засилва до степента, в която той горчиво признава: „Аз не обичах – всъщност, мразех този праведен Бог, Който наказваше грешниците. Бях ядосан на Бога. Това ме подлудяваше и вкарваше в отчаяно и депресивно състояние.“
Трябва да отбележа, че бащата и майката на Лутър са били поддръжници на суровата дисциплина, но независимо от причината, Лутър имал осакатено разбиране за Бога като съдия, Който го тормози, докато не открива благодатта. Посланието на благодат и прошка е животопроменящо за много хора през вековете, откакто Лутър го преоткрива, но в същото време то е било придружавано от посланието на страха и самоосъждението. Лутър, например, е проповядвал, че човек трябва да се справи с ужасния Божий гняв, преди да приеме благодатта. С други думи, всеки трябвало да бъде принуждаван да премине през ужасните битки през които самият Лутър бил преминал, преди да може да чуе за благодатта.
Съживителите
От тогава насам, различни проповедници и съживители са прокламирали това „евангелие“ на страха, заплахите и осъждението, казвайки на хората първо лошите новини, след което и добрите. Първо нараняват хората, за да могат след това да излекуват раните, които те самите са нанесли. Философията зад тази стратегия е, че хората трябва да се оттърсят от своята гордост, за да бъдат готови да откликнат на Евангелието.
Това може да действа при някои хора, но за други е сериозно оскърбление и изкривяване на Божия образ, което ги отчуждава от Бог и вярата. Когато човек се бори с морален провал, най-важната стъпка, за да продължи да живее, е осъзнаването, че Бог го обича и е умрял за него, независимо от всичко. Но да кажем на човек, чийто грях е самоомразата, че трябва първо да види колко лош и безстойностен е – все едно да го накараме да вземе грешното лекарство – това, което би било изцеление за първия човек, е отрова за втория.
Писания
Евреи 12:18, 22-24 Защото вие не сте пристъпили до осезаема планина – Синай, Вие обаче пристъпихте към планината Сион и към града на живия Бог, небесния Йерусалим (Някои хора чакат цял град да слиза от Небето, а тук пише, че ние вече живеем в него), и към безбройни множества ангели, към тържествения събор и църквата на първородните, чиито имена са написани на небесата, и към Бога, Съдия на всички, и към духовете на праведниците, достигнали съвършенство, както и към Исус, Посредника на Новия Завет, и към кръвта на поръсване…
Откровение 21:9-12 Тогава дойде един от седемте ангела, които бяха натоварени със седемте последни язви и държаха седемте чаши, и ми заговори: „Ела, ще ти покажа невестата, жената на Агнеца.“ И ме отведе чрез Духа на една голяма и висока планина и ми показа святия град, Йерусалим, който слизаше от небето, от Бога, и имаше божествена слава като светеше, както свети някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал. Градът имаше голяма и висока стена с дванадесет порти и на портите дванадесет ангела, и написани над портите имена, които са имената на дванадесетте племена на израилтяните…
Същата книга Евреи 4:14-16 казва: И така, като имаме велик Първосвещеник Исус, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите слабости, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак е без грях. Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага в подходящото време.
Галатяни 4:22-31 Авраам имаше двама сина (Исаак и Исмаил) – един от слугинята и един от свободната; но този, който беше от слугинята, се роди по плът, а онзи, който беше от свободната – по обещание. И това е иносказание, защото тези жени представляват два завета – единият от Синайската планина (Евреи 12:18 Защото вие НЕ сте пристъпили до осезаема планина – Синай), който ражда деца за робство, и това е Агар. А тази Агар представлява планината Синай в Арабия и съответства на днешния Йерусалим, защото тя е в робство с децата си. А горният Йерусалим е свободен, който е майка на всички; А ние, братя, както Исаак, сме деца на обещание. Затова, братя, ние не сме деца на слугинята, а на свободната.
Исая 62:1-4 Заради Сион (не заради Синай) няма да млъкна и заради Йерусалим (небесния) няма да престана, докато не се яви правдата му като сияние и спасението му – като запалено светило. Народите ще видят правдата ти и всички царе – славата ти; и ти ще се наречеш с ново име, което устата Господни ще изрекат. Ще бъдеш също така славен венец в ръката Господня, дори царска корона на дланта на твоя Бог. Няма вече да се наричаш изоставен, нито земята ти ще се нарича вече пуста (няма да се чувстваш изоставен, сирак, самотен, чужд, отчаян, окаян); а ще се наричаш: „Моето благоволение е в него“, и земята ти – венчана; защото Господ благоволи в теб и земята ти ще бъде венчана.
Очаквайте благоволението на Господа да расте в живота ви, понеже живеете в Нов завет, с нови обещания. Бог ви обича, Бог е с вас, Бог ви привлича и Бог излива любовта Си във вас.
Тази Любов ви води към покаяние (понеже не искате да Го нараните).
Тя изпълва сърцето ви.
Тя ви кара да Му се покланяте от сърце.
Тя ви кара да искате да Му служите, да предадете живота си и да бъдете като Него.
Бог да ви благослови!
