Причина N:1 да не получаваме от Бога
Забелязал съм доста голямо разминаване между това, което говорим по време на молитва и това, което правим след молитвата.
От една страна цитираме стихове като:
Марк 11:23-24 Който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва – ще му стане. Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.
1 Йоан 5:14-15 И увереността, която имаме пред Него, е това, че ако се молим за нещо по Божията воля, Той ни слуша; и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да се помолим, знаем, че получаваме това, което сме Го помолили.
Дотук добре. Помолваме се пламенно, цитираме тези стихове и докато се молим наистина силно вярваме, че Бог ни е чул и че сме получили това, за което сме се помолили. Усещаме помазанието, дори усещаме промяна в тялото си, ако се молим за изцеление.
Ако, обаче, не видим резултат веднага, или ако симптомите се влошат или нещо подобно, веднага сменяме цялото си отношение, начин на мислене, думи и действия, като казваме:
Ами, трябва пак да се моля. Ще продължавам да чукам по Небесната врата, докато Бог ме чуе и ми отговори…
…което означава, че, макар че малко преди това вярвахме, че Бог вече ни е чул и отговорил, сега изглежда се съмняваме това да е станало и затова ще опитаме наново. Според мен това е причина номер едно вярващите да не получават от Бога.
Двата подхода са съвсем различни. И двата подхода изискват време, за да дойде отговорът, но при единия ние знаем, че отговорът вече е дошъл (как го знаем? Чрез вяра, понеже се доверяваме на Бога), а в другия случай ние не знаем дали изобщо отговорът ще дойде. Може и никога да не дойде, понеже ние се молим, но не знаем Бог чул ли ни е. Затова се молим пак и пак, с надеждата Той да ни чуе и да отговори.
Ако вярваме, че вече сме получили отговора, макар да не се вижда, ние знаем, че Бог ни е чул и вече е отговорил. Ако, обаче, продължаваме да се молим за същото нещо така, все едно предната ни молитва не се е изпълнила и затова се молим пак, ние просто се надяваме и вярваме, че Бог евентуално най-накрая ще реши да ни отговори.
Марк 11 ни насърчава да открием какво Бог вече ни е дал, да го повярваме докато се молим за него и да го приемем чрез вяра. Един ден то ще се материализира в живота ни. Докато дойде този ден, ние сме 100% уверени, че вече сме го получили и това е.
Библията казва да проверяваме себе си дали сме във вярата. Един от най-добрите начини да го направим е като се чуем отстрани как говорим. Няма начин човек, който наистина вярва, че след като се е помолил, вече е получил отговора, дори и да не го вижда още, да каже след това, че още не е получил отговора.
Maрк 11 казва, че вече сме го получили, но в същото време, че отговорът ще се материализира. След като веднъж сме се помолили с вяра, всеки следващ ден, ако още не виждаме резултата, какво правим? Пак се молим с вяра, че сме го получили ли? Или казваме, макар, че симптомите още са там като се събудим на следващия ден: „Е, в раните на Исус аз бях изцелен и вчера се молих с вяра, така че знам, че Бог ме е чул и съм си получил изцелението. Благодаря Ти, Господи“. И до там, без нищо друго да излиза от устата ни, понеже в секундата, в която излезе още нещо – край – анулирали сме първата си молитва.
Същото е когато се молим за друг човек. На следващият ден същият се обажда и казва, че симптомите му са се влошили. Какво ще каже молещият се? Дай пак да се моля (с отношението: „Бреее, вчера уж се молих, пък гледай, нищо не е станало, я пак да опитам“) или като чуе, че симптомите са се влошили ще насърчи човека да продължава да стои във вяра точно понеже вчера се съгласихме чрез вяра и това е.
С други думи, трябва да се придържаме към това, което сме казали по време на първата си молитва и да не казваме обратното след това.
Ако човекът каже: „Ама аз не съм изцелен още, моли се пак“, аз бих казал: „Човече, не мога да се съглася с теб. Библията казва, че в раните на Исус бяхме (не ще бъдем) изцелени. Библията казва, че като се молихме, Бог ни чу и отговори. Библията казва, че като сме казали на тази планина и сме повярвали, тя се е преместила. Точка. Затова, нека продължим да благодарим на Бога, че вече ни е дал отговора. Може да отнеме време. Може да има демони, които се опитват да спрат изцелението. Може да трябва да се сборим със страховете, съмненията и неверието си. Но, не можем да си позволим да кажем, че не е станало и дай да пробваме пак.“
Филипяни 4:6 също казва:
Не се притеснявайте за нищо, но във всяко нещо, след като се помолите, благодарете на Бога.
Можем ли да благодарим на Бога и на другия ден да кажем: „Нищо не стана?“
1). Откриваме какво Словото ни обещава;
2). Молим се за него;
3). Вярваме, че сме го получили;
4). Приемаме го;
5). Благодарим.
Това е целият процес, всичко останало са примеси, плевели, пречки и препятствия.
Пример: Получаваме подарък, който е неразопакован, но е ясно, че е там и го виждаме (чрез вяра), за разлика от това да мислим, че изобщо не е пратен. В единия случай, докато разопаковаме подаръка, се радваме и очакваме с нетърпение да видим съдържанието му, защото знаем какво има вътре. Във втория случай, подаръкът е до нас, а ние продължаваме да се молим Бог да ни го прати.
Същото е във всяка сфера на живота ни. Първо се молим: „Господи, благослови ме финансово, за да мога да осигуря семейството си“. Минават два дена, нищо не става външно и си казваме: „Хм, молих се, пък нищо. То в България откъде Бог изобщо ще ме благослови, то тука нищо не става. Пък и аз не ставам за почти нищо“.
Вместо това, ако се помолим и благодарим на Бога и след това започнем да мислим всеки ден:
– Вече се молих, Бог ме чу, получих, приех и благодарих. Какво мога да направя още, за да се преквалифицирам?
– Вече се молих, Бог ме чу, получих, приех и благодарих. Какво мога да прочета по темата, от някой вече успял? Или да гледам по Ютюб?
– Вече се молих, Бог ме чу, получих, приех и благодарих. Сега всеки ден просто ще приемам Божията мъдрост и благодат, като Му благодаря.
– Вече се молих, Бог ме чу, получих, приех и благодарих. Няма да се оплаквам, понеже Бог е Бог и в България, не само в Америка, нали?
Тоест, да, има демони, които не искат да успеем и те трябва да се гонят. Да, има липси и дефицити, които ние имаме, но можем да се преквалифицираме. Да, има пречки – културални, географски, териториални – но имаме Бог, Който да ни дава мъдрост и ни помага.
Въпросът е можем ли да повярваме, че сме получили това, за което сме се помолили и че остава само то да се материализира, а докато се материализира ние ще приемаме, ще благодарим и ще се обучаваме…, или ще изберем да се молим хиляда пъти за едно и също нещо все едно, че всички предишни пъти Бог не ни е чул, като в същото време ще се оплакваме, ще мрънкаме и ще се опитваме по човешки да си оправим проблемите?
Бог да ви благослови!
