Мисли върху Изкуплението
1). Троицата е живот и любов по същност, тоест, Троицата е живот и Троицата е любов. Това е естеството на Троицата и единството между ипостасите е ненарушимо, поради това, че любовта между тях не е себична или егоистична, но е пречиста и свята.
2). Преди падението, човекът е черпил живот и любов, чрез връзката и взаимоотношението си с Троицата, с цел да порасне до съвършенство в същата не-егоистична любов, преживявайки Бога ежедневно, променяйки себе си и давайки тази любов на другите. По същност човек не е живот и любов, а е творение със свободна воля, което има избор да се включи към Бога, за да черпи живот и любов от Бога, или да избере друг източник, за да черпи смърт и омраза от него.
3). При падението тази връзка се нарушава и човек не може повече да черпи Божествен живот и любов, понеже губи Божествената благодат. Грехопадението не е юридическо (Бог да е заповядал нещо на човека, човекът да не го изпълнил, Бог да се ядосал и да е искал да го накаже със смърт, Исус да се хвърлил на мястото на човека, Бог да се успокоил, но пак да хвърля във вечен огън всеки, който Му се противопоставя), а е неспособността на човека да продължава да се усъвършенства в Божието подобие, поради падане в ръцете на онзи, който има власт над греха и смъртта (чрез изкушенията). Грехопадението не е толкова отпадане от Божия образ, а откланяне от пътя за постигането на Божието подобие. Човекът започна да черпи от друг източник, сам преценяйки доброто и злото. Любовта на човека след падението в най-добрия случай е егоистична и със задни мисли, а в най-лошия – направо демонична.
4). Ако определим най-важното нещо като взаимоотношението ни с Троицата, за да можем да преживяваме истинската пречистена любов, да се променяме чрез нея и да я даваме на другите, то грехът можем да окачествим като всяко нещо, което правим или мислим, което би спряло потока на любовта. Например, ако мразим и то умишлено, чрез решението на волята си, няма как да сме в потока на любовта. Затова, омразата е грях (не заради юридизма – че Бог е казал: „Ако ти не прощаваш и Аз няма да ти простя“, а защото омразата спира потока). Същото е с непростителността – в потока на Троицата няма как дори да си представим да има непростителност, така че, когато съзнателно отказваме да прощаваме, ние спираме Божествения поток на любовта, която прощава свободно. Грехът не е просто списък със забрани, за които Бог ни се е заканил, ако ги нарушаваме, понеже тогава всички ще сме в издънка постоянно. Вместо това, когато със собствената си воля ние решим да излезем от потока на любовта, нашият собствен грях ни унищожава. Тоест, Бог ни казва: „Човече, ти самият не можеш да си позволиш да не бъдеш любящ, понеже ако не си любящ, ти самият ще излезеш от потока на Моята любов и няма да имаш живот“. Фактически, ние не сме наказвани за греховете си, а биваме унищожени от греховете си – излизайки от потока, ние се самонаказваме.
5). Грехът и смъртта навлизат в света, не като наказание от Бога, а като естествено последствие от решението на Адам и Ева, подтикнати от Сатана. Сатана е главната причина за смъртта и греха. Същината на греха е идолопоклонството, егоизмът, себето и неговите желания, страхът от загуба във всеки смисъл и себичните необходимости на плътта. Любовта не търси своето и затова е свободна от страха от смъртта. Ако човек достигне до състояние да не търси своето си, особено с цената на компромиси, а винаги вярва, винаги се надява, винаги дава, чрез не-себична любов, този човек ще е победил греха в същината му, понеже човек, който не търси своето си няма как да завижда, да се превъзнася, да се гордее, да безобразничи, да държи сметка, да се радва на неправдата, да клюкари и т.н.
6). Исус идва, за да разкрие пътя към Бога – саможертвената, не-егоистична любов, състрадаваща, изцеляваща, учеща и готова да даде живота си, за да покаже, че свободата на волята, в любовта, е единственият начин на човек да възстанови връзката си с Бога. Исус разкри по какъв начин човек би могъл да е във връзка с Бога и как това би се отразило на живота му – да обичаме така както Той възлюби нас.
7). Новорождението, тогава, се явява нашето духовно прозрение (откровение) в следствие от делото на Святия Дух в сърцето ни и съответстващото решение (покаяние) от наша страна, да се върнем във взаимоотношението с Бога, където да черпим отново живот и не-егоистична любов. Понеже сме взели ново решение, ние ставаме като нови хора – новораждаме се, заживяваме нов живот, сменяме посоката с нова посока. Покаянието не е разкаяние (съжаление за нарушаването на някакъв списък с неща, които не трябва да правим), а е съзнателното решение да променим пътя си, в следствие от отново протегната ръка на Бога чрез Исус и Неговия живот, смърт на кръст и възкресение. За пръв път от падението насам човекът имаше шансът отново да преживее, да се промени и да дава истинската божествена не-егоистична и не-себична любов, като това щеше да му носи живот в пълнота, кулминацията на който щеше да бъде възкресението от мъртвите. Съответно, ако вярващият не е променил наистина пътя си, а просто е решил да се присъедини към църква, той си остава преживяващ и даваш егоистична и себична любов, което свидетелства за липсата на промяна в него.
8). Спасението, следователно, не е спасение от Божия гняв и наказание, а е спасение от влиянието на греха, смъртта на душата, Сатана и покварата в света. Спасението е победата над властта на Сатана (Кристус Виктор), от страна на Исус, чрез любовта. Изработването на спасението, за което Библията говори, става чрез взаимоотношението на човека с Троицата, за да може живота и любовта да циркулират в него отново. В този процес човек се бори с егоизма си и с неправилните мотиви (като например да служи на Бога поради страх да не отиде в Ада), докато достигне до състояние на не-егоистична любов, която изгонва всеки страх. Това е възможно единствено ако пребъдваме В Христос. Извън Него няма как да стане.
9). Спасението от греха е спасение от властта на смъртта и спасението от смъртта е спасение от властта на греха. Христос побеждава смъртта, като по този начин унищожава силата на греха – „Ако Христос не е възкръснал, вие сте още в греховете си“ (1 Коринтяни 15:17). Също така, спасението е спасение от страха от смъртта – Исус побеждава Сатана, който чрез страха от смъртта държи всички в робство (Евреи 2:14-15). Грехът и смъртта са тясно свързани, понеже се казва, че грехът е жилото на смъртта. Човек съгрешава, защото смъртта все още влияе в него на духовно ниво, както и човек умира, защото грехът, като жило, все още влияе в него. Побеждавайки смъртта, Христос побеждава жилото на греха и побеждавайки греха, като го поема в Себе Си, Христос побеждава и последствието на греха – смъртта.
10). Няма как спасението и новорождението да са някаква форма на магия, която Бог извършва в нас след изповед от наша страна – някаква промяна на духа или душата ни, без дори ние да сме осъзнали какво точно се е случило, понеже от това ще следва че:
– или Бог е направил тази магия еднолично само в предопределено избраните (без да ги пита), които са и запечатани по такъв начин, че да не могат да изгубят тази магия (калвинистичният възглед),
– или Бог прави магията в онези, които повярват в Него, но после те самите могат да развалят магията, ако се откажат от Него (евангелският възглед).
11). Според доктрината за предопределението, Бог е предопределил и постановил чрез волята и решението Си падането на Сатана, сътворението на света, падането на човечеството под греха. След това Той е предопределил само избрани хора да бъдат спасени, не поради привличането от любовта и свободното им решение, а по Неговия избор. Тоест, Бог е решил да вкара греха във Вселената, Бог е решил да вкара човека в греха, после Бог е решил да спаси само неколцина и накрая Бог е решил да обрече всички останали на вечни мъки и страдания, въпреки, че е нямало начин за тях да се спасят, понеже не са били избрани.
12). Ако, обаче, спасението и новорождението се разглеждат в контекста на победата на Исус над Сатана, смъртта и греха, то всеки, който откликне (чрез решение, покаяние, смяна на пътя и посоката), в следствие от привличането на Божията любов, да се върне във взаимоотношение с Троицата, животът и любовта на Бога ще започнат да задвижват процеси в него още тук на Земята и със сигурност във вечността, а онези, които на Земята не осъзнаят какво Христос е направил и не вземат решение за Него, въпросът остава отворен какво се случва с тях след като умрат, понеже на практика Христос е умрял и за тях (1 Йоан 2:2).
Бог да ви благослови!
