Лично или семейно спасение?
Когато ранната църква преживяваше спасение, вярващите бяха едно семейство, не просто една църква. Да, ние се спасяваме, или новораждаме, когато признаем Исус за Господ, тоест, ние го правим лично – всеки в своя си живот – но нека погледнем по-голямата картина:
Семейство: Когато някой се роди на Земята, той или тя се раждат лично, тоест, те са тези, които са се родили, но те не са се родили от нищото и да се оправят сами след това – те се раждат като част от семейство.
По същият начин, когато се новородим (когато нещо се случи в сърцето ни и Бог ни привлече към себе си и вече не искаме да живеем за света и като света, но искаме Него и само Него), ние се новораждаме лично (тоест, не се е новородил съседът ни), но ние се новораждаме в семейство – Божието семейство – църквата, тялото на Христос, царството, общността. Затова църквата е много важна, не за да ходим просто на нея, когато имаме време, а за да бъдем част от нея. Това, че някой ходи на църква не означава, че е станал част от нея – че принадлежи на нея и че се е свързал с нея.
Лично: Днес спасението се счита за индивидуално нещо – покай се, приеми Господ за личен Спасител и няма да отидеш в Ада, тоест, спасяваш се и се новораждаш, за да отървеш кожичката си.
Гръцката дума за спасение, обаче (метаноя), не означава толкова спасен от нещо, а спасен за и към нещо. Има идея зад спасението. Има цел. Ти се спасяваш, за да станеш част от царството (излизаш от царството на сатана и се прехвърляш в царството на Бога.
Спасяваш се, за да станеш част от църквата, от тялото на Христос, от общността на вярващите. Спасяваш се, за да влезеш в призива си на цар и свещеник: 2 Тимотей 1:9 казва: „Който ни е спасил и призвал със своето призвание…“
Отново, днес ние мислим, че спасението е лична сделка между нас лично и Бога. Бог Отец изпраща Исус да може да умре за греховете ти, за да може ти като решиш, да се избавиш от Ада и да отидеш на Небето, където Отец и Исус специално са ти приготвили къща с двор, която да си е лично твоя. Тоест, даже и на небето всичко ще е индивидуално, все едно отиваме там на почивка и от време на време ще ходим до Тронната зала да се покланяме на Бога. Църквата не е толкова важна, тя е нещо странично, нещо временно, да можем да ходим, да не забравим за Бога, докато отидем на Небето. Като някакъв пенсионерски клуб. Църквата вече не е неразделна част от спасението.
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
Семейство: Ами ако се опитаме да разберем спасението си като принадлежност към нещо? Да, то е лично, но е и обществено. Хората са социални личности – не могат сами. Самотата е най-големият проблем. Никой не иска да бъде сам. Така и Бог ни е събрал заедно, като една общност от спасени, изкупени, новородени вярващи. Исус е пастирът на тази общност и Той се опитва да събере всички заблудили се овце и да ги върне в кошарата Си. Вижте какво казва Той в Йоан 10:16 „Имам и други овце, които не принадлежат на тази кошара все още. Трябва да доведа и тях, и те също ще слушат гласа Ми. Така ще бъде едно стадо, с един пастир.“ Да се съберем всички в стадото на Христос – това е спасението.
Лично: Когато гледаме на спасението като на нещо лично, винаги се появява проблемът как човек да е сигурен, че е спасен. Както си е сигурен човек, че е спасен, изведнъж се появява някой огнен проповедник и му разклаща теорията и човека попада под осъждение и чуденка дали наистина е спасен. Много християни дори се побъркват и влизат в психото, понеже не знаят дали са спасени, или не. Аз познавам няколко такива, които са започнали добре, но днес са в психото и всеки от тях, до последния, считаха църквата просто за социален клуб по интереси, за пенсионерски клуб, за място, където да ходят по желание, ако имат време, ако са на кеф, ако им се ходи и т.н. Но, когато не принадлежиш на църквата, на тялото, на царството, на общността от вярващи, няма как да си сигурен дали изобщо принадлежиш и на Бога, понеже Исус каза: „Ако казвате, че обичате Мене, грижете се за агънцата и овцете Ми.“
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
Семейство: Интересно е, че Исус е използвал думата спасение само два пъти, но е говорил за Божието царство много пъти. Апостол Павел пък много рядко е използвал израза Божието царство, но пък е говорил непрекъснато за спасението. Това означава, че спасението е просто Божието Царство – да принадлежим на изкупената общност от вярващите, която живее под управлението на Христос (което е Божието царство).
Лично: Личното спасение е като да се гледаш постоянно в огледалото, да се оправяш, да се наслаждаваш на себе си, но без да гледаш какво става около теб. Ти си ок, ти си перфектен, ти си вчесан, изгладен, гримирана, лакирана и т.н. – тоест, ти си важният/важната.
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
Семейство: Но, Галатяни 3:26-28 казва „Защото всички сте Божии синове чрез вяра в Исус Христос. Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христос, с Христос сте се облекли. Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, нито женски; защото вие всички сте едно в Христос Исус.“ (Галатяни 3:26-28)
Не е всеки сам за себе си, а всички сме едно в Него.
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
Завършвам със следното: днешното Евангелие се фокусира в това да приемем Исус за личен Спасител, в сърцето си (Той да дойде при нас, Той да живее в нас, Той да снабдява нуждите ни; Той да ни изцелява – Той да е нашето лично духче и когато Го повикаме, Той да е на линия), но древното, истинско евангелие, се фокусира в това да ние да принадлежим на Исус – ние да влезем в царството на Бога, ние да принадлежим на тялото Му, на църквата Му, на общността от вярващите – ние да принадлежим към и ние да се грижим за агънцата и овцете Му. Амин?
Бог да ви благослови!
