Изпитанията
1 Коринтяни 10:12-13 „Затова който мисли, че стои, нека внимава да не падне. Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; но верен е Бог, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, а заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите.“
Християните си мислят, че ако ги е постигнало някакво изпитание, то е нещо, което те могат да понесат. Ако беше нещо, което те да не могат да понесат, Бог нямаше да им го даде. Това е точно обратното значение горните стихове.
Контекстът
1). Контекстът на тези стихове е: който мисли, че стои, нека внимава да не падне. Тоест, не сме ние тези, които имат силата да стоят. Случвало ли ви се е да се похвалите на някого с нещо и точно след това да се случи нещо, което да ви смири и покаже, че хвалбата ви не е била правилна и не сте чак толкова силни, колкото сте си мислили? С други думи, когато стоиш, знай, че стоиш поради Бога. Когато дишаш, знай, че дишаш, защото дъхът на Бога е в теб. Когато се движиш, знай, че енергията на Бога задвижва тялото ти. Без Святия Дух ще си буца пръст. Святият Дух е Божият образ и само когато сме във връзка със Святия Дух, тогава и ние сме Божия образ и подобие.
Йов 34:14-15 „Ако Той прилепи сърцето Си само към Себе Си и оттегли към Себе Си Духа Си и диханието Си, то ще издъхне заедно всяка плът и човекът ще се върне пак в пръстта.“
Псалм 104:27-29 „Всички те от Теб очакват да им дадеш навреме храната. Каквото им даваш, те го събират; отваряш ръката Си и те се насищат с блага, скриеш ли лицето Си, те се смущават; прибираш ли дъха им, те умират и се връщат в пръстта си.“
Затова, не си мислете, че като стоите, това е защото вие сте много силни. Хвалете Бога, отдавайте Му слава, величайте Го и Го търсете през цялото време. Не казвайте: „Аз съм образът на Бога. Аз съм силен. Аз стоя“, без да прибавите защо това е възможно. Павел каза: „Всичко мога, чрез Онзи, Който ми дава сила. Всяка моя нужда е снабдена чрез Божиите богатства в слава“.
Не е чрез това, че ние работим, ние печелим, ние сме голямата работа. Не, не сме. Ние дори дъха си не можем да контролираме. Ако спрем да дишаме за 10 минути и сме мъртви. Помислете върху това. Давид се молеше: „Господи, покажи им, че са просто хора“.
Павел отиде да евангелизира светски философи и им каза:
Деяния 17:24-31 „Бог, който е направил света и всичко, което е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове, нито са Му потребни служения от човешки ръце, като че ли има нужда от нещо, понеже Той сам дава на всички и живот, и дишане, и всичко; направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил отнапред положени времена и пределите на заселищата им, за да търсят Бога, та дано някак биха Го попипали и намерили, макар че Той не е далеч от всеки един от нас; защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са казали: „Защото дори Негов род сме.“ И така, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък, изработен с човешко изкуство и по човешки замисъл. А Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят, защото е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.“
Видове изпитания
2). Когато дойде изпитание, има два вида:
1 вид: Когато изпитанието е свързано с нещо, което Исус е победил на кръста (смърт, болести, бедност, проклятие, разделение, плътски проблеми и т.н.), тези изпитания идват от дявола, а не от Бога и що се отнася до тях, те винаги са по-големи от това, което човек може да носи и ако човек не се свърже със Святия Дух, той никога няма да може да издържи изпитанието. Затова виждаме толкова много християни да се развеждат, да умират преждевременно, да се самоубиват дори.
Ако приемем, че Бог ни изпитва с болести, бедност и скръб, за да ни научи на нещо, трябва да отговорим на следните проблеми:
– Защо Исус изцеляваше всички болни, които очевидно Бог е разболял поради каквато и да е причина? Излиза, че Исус проваля делото на Отец. Ако Отец изпращаше бурите в морето, защо Исус ги смъмряше? Ако Отец е толкова свят, че не може да понася греха, защо Исус през цялото време ходеше, ядеше и пиеше с грешници?
– Защо, след като Исус на Кръста ни изкупи от смъртта, греха, болестите и демоните, Бог Отец ще праща смърт, болести и демони на Своите деца?
– Защо никъде в Новият Завет, след Кръста, няма нито един случай, в който Бог да е изпитал Свое дете с болест или с нещо лошо, което да му се е случило? Дори пише точно обратното – Яков 1:13-15 „Никой, който бива изкушаван, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава. А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст; и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.“
– Защо, ако Бог е донесъл изпитанието под формата на болест или смърт, човек се опитва да се излекува чрез доктори, билки, или молитва? Нали Бог го изпитва? Няма смисъл да прави опит да излезе извън Божията воля, нали?
Ако приемем, че Бог, светлината и доброто идващо от Него са в реална битка със Сатана, злото и тъмнината, която идва от него, то следва:
– Бог не изпитва децата Си с болести, смърт и за да си научат урока, а всяко решение и действие на човек, поради свободната му воля, носи или позитивни, или негативни последствия. Иначе, защо хората никога не научават дори какъв е урокът, на който Бог се предполага да ги учи чрез изпитание?
– Исус каза в Йоан 10:10 „Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби. Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно.“ Ясно е от Кой идва животът и от кой – смъртта, кражбите и разрушенията.
– Деяния 10:38 „Как Бог помаза със Святия Дух и със сила Исус от Назарет, Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него.“ Изглежда, че Отец и Исус са на една страна, срещу болести и гнет, които идват от дявола.
– Когато се казва, че Бог допуска нещо, имаме предвид, че поради липса на знание, неправилни решения и свободна воля, неща се случват в живота ни и Бог не ги спира, понеже Той Самият е установил духовни закони и няма да ги наруши само защото сме Му деца, когато виновни за дадената ситуация сме си самите ние. Все едно някой да пуши цигари и да мисли, че понеже на на пакета пише: „Пушенето убива“, това означава, че правителството ще го убие ако пуши, вместо да осъзнае, че той сам себе си убива.
2 вид: Когато изпитанието е с цел да провери посвещението ни, то може да е и от Бога, както ние изпитваме децата си, да видим дали ще успеят да проходят, да се справят с дадена задача, да останат сами вкъщи и т.н., като ги следим отблизо и сме готови веднага да се намесим. За нас, докато сме в подобно изпитание, то изглежда невъзможно. Отново, то наистина е извън нашата собствена сила, но ако се свържем със Святия Дух, Той е там и ще се намеси веднага.
Римляни 14:1-17 „Слабия във вярата приемайте, но не за да оспорвате неговите мнения. Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата, яде само зеленчук. Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел. Кой си ти, за да съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои. Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум. Който пази деня, за Господа го пази, а който не пази деня, за Господа не го пази; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде и благодари на Бога. Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си. Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и така, живеем ли, умираме ли, Господни сме. Защото Христос затова умря и оживя – да господства и над мъртвите, и над живите. И така, ти защо съдиш брат си? А пък ти защо презираш брат си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище. Защото е писано: „Заклевам се в живота Си, казва Господ, че всяко коляно ще се преклони пред Мен и всеки език ще славослови Бога.“ И така, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога. Да не съблазняваме братята си Затова нека вече да не съдим един друг; но по-добре да разсъждавате така – никой да не поставя пред брата си спънка или съблазън. Зная и съм уверен в Господ Исус, че нищо не е само̀ по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който смята нещо за нечисто, за него е нечисто. Защото ако брат ти се почувства оскърбен поради това, което ядеш, ти вече не ходиш според любовта. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос. И така, да не се хули това, което вие смятате за добро. Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Святия Дух.“
Бог да ви благослови!