Целеустремеността на апостол Павел
Изключително съм впечатлен от апостол Павел.
Павел и отровната змия
Докато събира дърва за огън на непознат остров, изведнъж в ръката му се впива силно отровна змия, която туземците разпознават и не му дават никакъв шанс да оцелее, освен ако не е бог, според техните собствени думи.
– И вместо да изпадне в паника и да изгуби ума и дума, както повечето християни биха направили днес;
– вместо да крещи: „Обадете се на 112 веднага“, както повечето християни биха направили днес;
– вместо да започне да се вайка и да бъде неадекватен, както повечето християни биха направили днес;
– вместо да го облеят тръпки и пот, както би се случило с повечето християни днес;
– вместо да се отчая напълно и да закрещи: „Защо, Господи“, както повечето християни биха направили днес;
– вместо да започне да се моли трескаво, да си полага ръце, да се маже с миро и да се съгласява с другите братя и сестри около него, да може да издържи докато линейката дойде, както повечето християни биха направили днес…
…апостол Павел просто изтръска змията обратно в огъня и продължи да прави какво си правеше и преди това, без изобщо да обърне внимание на случката. Уау!
Павел не отрече физическата реалност – че има впита отровна змия в ръката – но реши да я игнорира, да я пренебрегне, да не й обърне внимание, да не се съобразява с нея, да не й позволява да го блокира, да я победи и замени с друга реалност – духовната.
Колко от вас искат да бъдат по този начин? Аз искам да бъда по този начин.
Павел възкресен
Ето още един пример:
Деяния 14:19-22 „Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и като пребиха Павел с камъни, извлякоха го извън града, като мислеха, че е умрял“.
Подобна ситуация. Всички мислеха Павел за умрял, тоест, че няма да може да оцелее.
– И вместо да изпадне в паника и да изгуби ума и дума, полу-мъртъв, както повечето християни биха направили днес;
– вместо да си каже: „Какво правя аз? Пребиха ме, смазаха ме от бой?“, както повечето християни биха направили днес;
– вместо да крещи: „Обадете се на 112 веднага“, както повечето християни биха направили днес;
– вместо да започне да се вайка и да бъде неадекватен, както повечето християни биха направили днес;
– вместо да го облеят тръпки и пот, както би се случило с повечето християни днес;
– вместо да се отчая напълно и да закрещи: „Защо, Господи“, както повечето християни биха направили днес;
– вместо да започне да се моли трескаво, да си полага ръце, да се маже с миро и да се съгласява с другите братя и сестри около него, да може да издържи докато линейката дойде, както повечето християни биха направили днес…
…докато учениците още стояха около него, той стана и влезе в града; и на сутринта отиде с Варнава в Дервия. И след като проповядваха благовестието в този град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия и утвърждаваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянстват във вярата…“
Отровна змия да ни ухапе и да не ни направи особено впечатление е едно, но да сме мъртви и да откажем да бъдем мъртви, да се изправим и да си тръгнем, продължавайки да вършим това, което сме вършели преди – това е съвсем друго. Уау!
Колко от вас искат да бъдат по този начин? Аз искам да бъда по този начин.
Павел за себе си
По собствените думи на Павел във 2 Коринтяни 11:23-28
– Останалите са служители на Христос ли? (Лудост е да говоря така!) Аз съм по-добър служител от тях.
– Работих много повече (виждаме, човек, което е работил по-здраво от всички останали),
– лежах в затвора много повече (тогавашните затвори нямаха нищо общо с нашите сега),
– биха ме жестоко и много пъти бях излаган на смърт (не един, два пъти, а много пъти се е срещал със смъртта).
– Пет пъти юдеите ме наказваха с по тридесет и девет удара с камшик (Исус Го бичуваха веднъж и Му разкъсаха цялата кожа по гърба, а Павел 5 пъти. Много хора са умирали на бичуванията, преди изобщо да стигнат на кръста).
– Три пъти ме биха с тояги (представяте ли си бой с пръчки, където няколко човека ви налагат?),
– веднъж едва не ме убиха с камъни (някои учени казват, че е бил убит, понеже трудно ще объркаш умрял човек, най-малкото е бил в плачевно състояние),
– три пъти претърпях корабокрушение (три пъти да ви потъне кораба, представяте ли си? Говорим за пост-травматичен стрес, за шок и т.н.)
– и веднъж прекарах във водата цяло денонощие (24 часа да сте в морето, като 6-7 от тези часове са на тъмно).
– Много пъти съм бил по пътищата и съм бил застрашен от реки, застрашен от разбойници (знаете, че по пътя дебнат разбойници и въпреки това минавате от там),
– застрашен от своя собствен народ (вашият род, семейство, етнос ви мрази и се заканва да ви убие, дори излиза в пост и се зарича, че няма да хапне нищичко, докато не ви убие),
– застрашен от езичници, застрашен в градове, застрашен извън градове, застрашен в морето и застрашен от лъжливи братя и сестри (лицемери, предатели).
– Вършил съм изморителна и непосилна работа (не в климатизиран офис от 9 до 17 ч.),
– много пъти не съм спал (човек два дена като не спи и после е много трудно да бъдем около такъв),
– бил съм гладен и жаден (повечето битови престъпления са от глад),
– много пъти не съм ял, бил съм гол и съм мръзнел (виждали ли сте просяците по улиците, за които знаете, че няма къде да пренощуват и като ги подминете сте си казвали: „Как ли издържа този човек?“).
– И без да смятам другите проблеми, върху мен ежедневно тежи бремето на загрижеността ми за всички църкви (дори да махнем всички тези физически трудности, духовния товар за църквата върху Павел не беше колкото да измисли проповед за поредната неделя).
– И вместо да изпадне в паника и да изгуби ума и дума, полу-мъртъв, както повечето християни биха направили днес;
– вместо да си каже: „Какво правя аз? Пребиха ме, смазаха ме от бой?“, както повечето християни биха направили днес;
– вместо да крещи: „Обадете се на 112 веднага“, както повечето християни биха направили днес;
– вместо да започне да се вайка и да бъде неадекватен, както повечето християни биха направили днес;
– вместо да го облеят тръпки и пот, както би се случило с повечето християни днес;
– вместо да се отчая напълно и да закрещи: „Защо, Господи“, както повечето християни биха направили днес;
– вместо да започне да се моли трескаво, да си полага ръце, да се маже с миро и да се съгласява с другите братя и сестри около него, да може да издържи докато линейката дойде, както повечето християни биха направили днес…
Апостол Павел не считаше, че е голямата работа, или че е постигнал много, но едно нещо правеше: постоянно забравяше задното – забравяше какво му се беше случило, забравяше и се простираше към предното, това, което предстоеше – прицелната точка – призванието от Бога – и продължаваше със свръх сили, свръх човечност, свръх енергия, сила и благодат.
Той самият каза: „Всичко считам за боклук, само Христос да придобия“. Призивът, мечтата на Бога в живота му, копнежът да служи на Бога го прекарваха през всичко и всеки – той беше непобедим.
Тайната на Павел
Как, обаче, успяваше Павел? Каква беше вътрешната му движеща сила? Какво мислене би трябвало да има човек, за да бъде като Павел? Какво разбиране за Бога? Какво разбиране за своя си живот?
1). Бидейки един от най-великите изследователи на Словото, най-вероятно си е казал: „Ха, смешна змия. Исус ми каза в Марк 16:17-18 че „В името на Исус аз ще гоня бесове и те ще излизат; на болни ще полагам ръце и те ще оздравяват; ще хващам и унищожавам змии и ако изям или изпия нещо смъртоносно, то никак няма да ме повреди“. Исус ми каза в Лука 10:19 че „ми даде власт да настъпвам змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ми навреди.“ Затова и аз самият уча хората в Римляни 16:20 че „Бог на мира смазва Сатана – старовременната змия, под нозете им“.
2). Бидейки един от най-фокусираните в мисията си на земята, най-вероятно си е казал: „Бог е толкова велик, Той ме е пратил и ми е казал, че ще стигна чак до императора в Рим, а тука някакви си смешни хорица се опитват да ми попречат като ме убият. Няма да стане. Смърт, гледай си работата. Аз ставам и продължавам“.
Нека да размишляваме върху Божието величие, върху силата и славата Му. Нека да копнеем да Му служим и да стоим в призива си и когато се залепят отровни змии в ръката ни, или когато някой се опитва да ни унищожи, нека просто ги изтръскаме и нека просто се отърсим и изправим, готови да продължим все едно, че нищо не се е случило, понеже никаква отровна змия под каквато и да е форма няма да може да ни победи, нито да застане на пътя на определения ни от Бога призив, цел и съдба. Амин!
Бог да ви благослови!