Извън себе си
Няма как да преживяваме ежедневно Бога, докато сме заети да преживяваме себе си, понеже Бог винаги е извън себето ни.
Исус каза: „Отсега ще виждате небето отворено и Божиите ангели да се издигат и спускат над Човешкия Син.“
Нали това целим? Ние, като човешки синове и дъщери, да преживяваме отворено небе и да работим заедно с Божиите ангели, които са назначени и изпратени точно с тази цел – да доставят в естествената област онова, за което ние се доверяваме на Бога в духовната област.
Много преди Исус, Яков имаше подобно преживяване – стълба към небето и Божиите ангели, които се спускаха и изкачваха по нея. Бог говори на Яков някои неща за личния му живот и Яков, макар уплашен, беше доволен. Започна да работи, да печели, да успява, но в същото време не беше изобщо променен в характера си.
За съжаление много от нас са по същия начин – имаме някакви преживявания с Бога, имаме някакъв отвор към Небето и Божиите ангели от време на време се опитват да се спуснат и да се проврат през този отвор, ама той е много тесничък, защото е толкова себичен.
Яков си беше развалил взаимоотношенията с всеки, за когото можете да се сетите, но в същото време преживяваше Бога. Но, това не му носеще удовлетворение до момента, в който не реши да пречупи себе си, като се бори с Бога цяла нощ, за да успее да се смири и да разбере, че отворчето, което си беше направил към небето само за него не беше Божията съвършена воля.
Никой нямаше да е чувал за Яков, ако той си беше останал на ниво лично и себично преживяване на Бога, но понеже пречупи себе си и смири себе си, днес всеки е чувал за Яков, а в неговото време Бог го използва, за да благослови Фараона на Египет, който по онова време управляваше огромна част от познатия свят.
Ние трябва да вземем решение – отворът над нас към Небето с големината на собствената ни глава ли ще бъде, или ще смирим себе си, ще пречупим себе си и ще излезем извън себето си, за да може Бог наистина да отвори небето широко над нас.
Противникът ни, дяволът, през цялото време се стреми да разделя и по този начин да краде удовлетворението ни. И успява. Толкова разделение има в семействата ни, сред приятелите ни, колегите ни, съработниците ни, в църквата между братя и сестри, между църквите, политически, социално, между половете, между етносите, между държавите, между континентите, между съюзите – навсякъде.
Ами какво да кажем за разделението на човека с Бога? Човешките взаимоотношения определено са прецакани и то много, поради нашата собствена себичност и гордост, но Библията казва, че Исус дойде при Своите Си (Той дойде с такава любов, с такова състрадание, с такова желание, с такава благодат, с такава грижа към нас), но Своите Му не Го приеха. Е, как така? Ако не можем да приемем пълнотата и олицетворението на любовта, как ще се справим помежду си?
Понякога, когато съм поразен от гордостта си и коравовратността на сърцето си, заставам пред Бога и Му казвам: „Господи Исусе, как ме търпиш изобщо?“
Можем ли да разпознаем, че това е нещото, което най-много ни пречи да преживяваме Бога ежедневно? Да, ние Го преживяваме по конференции, семинари и други събития, където са събрани братя и сестри в единодушие и очакване, забравили за момент ежедневието си и да – Бог слиза в такива моменти, но как да Го преживяваме в ежедневието си – това е въпросът – как да смирим себе си, когато ни идва да контра-атакуваме? Как да простим, когато ни идва да се защитим? Как да обичаме, като ни мразят? Как да се молим и да благославяме като ни гонят и хулят? Как да обърнем другата буза и да извървим втората миля?
Не знам!? Не мога да ви отговоря, понеже няма формула – има единствено смиряване пред Бога, пречупване, лично преживяване на това, което Той извърши, понеже не само, че Той дойде с такава любов, състрадание, желание, благодат и грижа към нас, а ние Го отхвърлихме – да отхвърлим е едно (просто да не приемаме някого), но ние Го и бичувахме (бичувахме любовта, която се беше протегнала към нас), че Го и убихме, като Го разпънахме на Кръст. Какво направи Той? Каза: „Отче, прости им, те не знаят какво вършат“.
Как да ви обясня как се прощава? Абсурд! Всеки трябва да преживее Бога в тази област, за да пречупи себе си и да се смири. И аз трябва да го направя.
Какво направи още Исус? Каза на учениците Си:
Преди обичахте ближния си както себе си, за да спазите закона на Мойсей, но това беше човешка любов. Сега ви давам нова заповед – обичайте така, както Аз ви обикнах:
Ето Аз дойдох сред вас, вие не Ме приехте, съмнявахте се в Мен, чудехте се, накрая избягахте, изоставихте Ме, бихте Ме, убихте Ме, но Моята любов към вас не е намаляла и грам.
Обичайте и вие по същия начин. Нищо, че ви хулят, гонят, подиграват – обичайте.
Нищо, че вие сте прави а другите съгрешават спрямо вас – прощавайте преди да са ви поискали прошка.
Нищо, че ви вземат ризата, дайте и якето си.
Нищо, че ви насилват да вървите в определена посока 1 километър – извървете два.
Нищо, че ви удрят в някоя област – предложете да смирите себе си и в друга.
Излезте от себе си.
Не само Исус, апостол Павел каза същото във Филипяни 2:4
И нека всеки се грижи не само за нещата, които засягат лично него, а и за онези, които засягат останалите.
Това е единственият начин да преживяваме Бога ежедневно, защото Бог е там, където ние простим, превържем, благословим, дадем, прегърнем, обикнем, жертваме, носим кръста си – там е Бог.
Бог определено не е в: „Господи, дай ми еди-какво си. А, благодаря Ти. Я сега ми дай и това. Ууу, супер, мерси много. Я го виж този, Господи, как се заяжда с мен. Унищожи го, моля ти се, че ме дразни много. А така. Благодаря Ти, Господи, че аз съм прав. Аз ходя на църква. Аз давам десятък. Аз пея в хора, а този мизерник, гледай го, пуу”.
Виждате ли разликата между това отворът ни да е колкото само за нас и това небето да е широко отворено, за да може Бог да работи на земята като продължава да прощава, да благославя, да прегръща, да обича и да жертва Себе Си, само че този път чрез нас?
Нека излезем извън себе си! Амин!
Бог да ви благослови!