Естествено и свръхестествено
Понеже имаме както дух, така и ум и тяло, имаме тази уникална способност да живеем едновременно и в естествената и в свръхестествената области, като превключваме постоянно между духа и ума си, като, разбира се, духовната област е по-важна, понеже когато сме в духовната област, чрез духа си ние получаваме мъдрост от Бога, получаваме водителство какво да правим, получаваме благодат как да живеем и се изпълваме със славата, силата, присъствието, дарбите и плода на Святия Дух, които ни носят удовлетворение в живота.
Имаме толкова много неудовлетворени, нещастни хора в църквата, понеже хората живеят единствено в естествената област и се мъчат постоянно да се подобряват в нея. Хубаво, ама придобивките не носят удовлетворение и щастие – най-много да донесат комфорт и удобство. Като си купим малко по-хубава кола от предната не казваме: „Ееее, стига ми толкова, вече съм удовлетворен, повече нищо не ми трябва“. Не, искаме още по-хубава. Същото е с работата, с къщата, с апартамента, със земята, с аксесоарите, с бизнесите и с всичко останало в естественото. Не познавам, нито съм чел, чувал или видял удовлетворен човек, който живее единствено в естественото, ако ще да е милиардер. Даже, колкото повече човек придобива неща в естественото, ако не включи и духовното, толкова по-нещастен става, толкова по-страхлив става, толкова по-неудовлетворен става, толкова семейството му става по-зле и изобщо всичко освен парите му в естественото се обърква изцяло.
Затова, освен естествено и свръхестествено, земно и небесно, плътско и духовно, бих искал да разгледаме само духовното, което също се дели на две:
– Бог и дявол
– Закон на Духа на живота и закон на греха и смъртта
– Плодът на Духа и делата на плътта
– Ангели и демони
– Добро и зло
– Светлина и тъмнина
Тези две реалности са в постоянна духовна война помежду си. Ако не осъзнаваме, че в областта на духа има духовна война, ние ще губим почти всяка битка, понеже ще воюваме единствено с плътски, естествени оръжия.
Например, ако нямаше духовна област, ако някой ни ядоса в естественото, какво можем да направим в естественото като отговор? Да се ядосаме и ние, нали? Някой ни вика в естественото – викаме и ние. Някой ни обижда – обиждаме и ние. Някой ни удря – удряме и ние. Някой ни мрази – мразим и ние.
Вижте колко прекрасен стих има, който обяснява как и защо се случва всичко, което се случва в света, сред хората, които живеят единствено в естественото и не осъзнават, че всъщност битката е в областта на Духа:
Яков 3:16 „Защото където има егоизъм, завист и свадливост (свадливост означава човек винаги да е готов за спорове и караници), там има хаос, бъркотия и всяко лошо нещо.“
Забележете, че не се казва: „Където има егоизъм, завист и свадливост, там може да се появи хаос, бъркотия и всяко лошо нещо“. Не, сигурно е, че ще има хаос, бъркотия и всяко лошо нещо, защото това е закон – законът на греха и смъртта.
Не се казва и „Където има егоизъм, завист и свадливост, там има хаос, бъркотия и някои лоши неща“. Не, всяко лошо нещо произлиза от нашият егоизъм, завист и готовност да се караме и да спорим (свадливост).
Зад всеки естествен враг стои духовен враг – демон, който всъщност мъти водите и се опитва да ни изкара от Духа и да ни вкара в плътта, за да влезем в егоизъм, завист и свадливост. А когато ни изкара от областта на Духа, ние не сме защитени, понеже когато сме ядосани, гневни, нараняващи и т.н. без да осъзнаем, че всъщност дяволът умишлено ни е раздразнил, за да ни изкара от Духа, вече не ни се хвали Бога, не ни се покланя, не ни се прощава, не ни се благославя, не ни се преживява Духа и сме оставени без Божията сила, без Божията слава, без Божията протекция и без Божията благодат, да се оправяме сами, по плътски.
Християните казват: „Е, да бе, знам, много ясно. Естествено, че има Бог, има и дявол. Бог ни обича, дяволът ни мрази. Знам го това“.
Да го знаем не е същото като да го осъзнаваме.
За съжаление, християните сме като в казармата: спазваме заповедите на командира, провеждаме учения, но знаем, че ще е за 1-2 часа и после отиваме в стола да се нахраним и да си починем.
По същият начин и ние в църква се учим на Божиите неща, Бог ни е командир, гледаме да спазваме заповедите Му и уж воюваме срещу дявола, но ако гледаме на духовния свят като на нереален: „Уф, да свършва вече тая църква, да спира да проповядва този отпред, че да се прибираме и вкъщи ще ядем, ще спим, ще гледаме телевизия, ще си правим нашите си неща и след 1 седмица пак ще отидем на църква“. Знаем, че има дявол, на теория, но той е като нещо нереално и битката, която сме водили по време на бойното учение по време на събрание не е реална.
Ако, обаче, отидем на война, в естественото – реална война, където сме в окоп, стреляме по истински враг, пазим се от всички страни, врагът стреля по нас с реални куршуми, хвърля бомби, докато седим в окопа, един куршум отнася главата на другаря ни по оръжие, разхвърчава се кръв навсякъде, или бомба откъсва крака или ръката на друг от бойните ни другари, той крещи за помощ, ние се чудим как да излезем от окопа да го издърпаме, понеже и нас може да ни убият, страхуваме се реално – колко от нас мислят, че като мине 1-2 часа такава битка, ще кажем: „Уф, вече два часа се бия с тоя враг, чакай сега да почина малко и да видя какво става из Фейса и да хапна малко. След 1 седмица пак ще пострелям малко по врага“. И си вадим телефона, вадим и едно плаче, постиламе в окопа, вадим бурканче с лютеничка, кренвирш и филия хляб и си хапваме и си цъкаме из Нета.
Звучи абсурдно, но всъщност точно това се случва с много християни – живеят си живота в естественото, с естествени методи, с естествени мисли, с естествени оръжия и понеже общо взето всичко им е наред, не се притесняват и веднъж седмично по 1-2 часа да бъдат в Духа им е предостатъчно, даже много, но когато се случи нещо, което да ги атакува – дали болест, дали безработица, дали разбито взаимоотношение, дали някакъв проблем – единственият начин по който те знаят как да реагират е по естествено – страхуват се, паникьосват се, отвръщат на злото със зло или бягат от отговорност. Съответно винаги обвиняват или Бога, или другия – никога те не са виновни.
В Библията има един основен принцип, за да може човек да извлече максимума от духовната област, докато живее в естествената област:
Яков 4:7-8 „Покорявайте се на Бога и се приближавайте към Него и Той ще се приближава към вас. Противете на дявола и той ще бяга от вас.“
Размишлявайте върху това.
Бог да ви благослови!