събота, октомври 17, 2026
Начало Книги Евангелието на Царството

Евангелието на Царството

0 коментар 150 четено

Евангелието на Царството

Матей 4:23 Тогава Исус ходеше по цяла Галилея, и поучаваше в синагогите им, и проповядваше евангелието на Царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между хората.

Изглежда, че има връзка между успеха ни да изцеляваме и това да проповядваме правилното евангелие. Много често ние проповядваме евангелието на спасението, тоест, свеждаме евангелието до добрите новини, че Исус е взел греховете ни и ние трябва да се спасим, ако Го приемем и един ден ще отидем на Небето. Но, ефективността ни на Земята идва от съвсем друго евангелие – евангелието на Царството. 

Някакси трябва да пренасочим вярата си от това, че Исус е Спасител, към това, че Той е преди всичко Господ и Цар и като такъв е и Спасител. Неговата главна мисия беше като Цар да дойде и да завладее, със Своето помазание, сила и слава, царствата в този свят, включително демоничното царство. Нашето спасение – новорождение – е само вратата към Царството, нищо повече. То е документът, с който влизаме в Царството, визата, задграничният паспорт. Ние правим спасението крайна цел, а то е самото начало.

Матей 9:35 Тогава Исус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието на царството; и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ.

Този пасаж е отново в Матей, тоест, не става дума за едно и също събитие, а за нещо, което Исус вършеше навсякъде, където отидеше, не само в Галилея, но във всички градове и села.

Лука 4:42-43 И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а народът Го търсеше, дохождаше при Него, и искаше да Го задържи, за да си не отива от тях. Но той им рече: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен.

 

Мисията на Царството

Народът искаше Исус да бъде с тях, да ги изцелява, спасява и освобождава, но Той каза, че призивът Му беше да благовестява (да изказва добрите новини) на Божието царство. По-късно Той изпрати и нас със същата мисия. 

– Тази мисия е, да прокламираме, че има Цар на царете в този свят, който не е Мамон (измамливостта на богатствата, светските грижи и желанието за всякакви други неща) 

– Тази мисия е, да прокламираме, че има Цар на царете в този свят, който не е Фараон (робството над ума, духа и тялото)

– Тази мисия е, да прокламираме, че има Цар на царете в този свят, който не е Езавел (извратеността, прелюбодейството и блудството със света, разврата и покварата)

– Тази мисия е, да прокламираме, че има Цар на царете в този свят, който не е е Ахав (безразличието, непоемането на отговорност, липсата на характер и гръбнак)

– Тази мисия е, да прокламираме, че има Цар на царете в този свят, който не е делата на плътта (блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и тям подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство. – Галатяни 5:19-21)

Има друг Цар – Исус, Който победи всички тези неща, заедно с корена им – греха и най-вече идолопоклонството, което ги произвежда. Това е евангелието. Когато човек победи всичко това, мислите ли, че няма спасението да работи в негова полза? Мислите ли, че няма изцелението да работи в негова полза? Мислите ли, че благоуспяването няма да работи в негова полза? Абсолютно ще работи, понеже Исус каза: Търсете първо Божието Царство (Евангелието на Царството) и всичко останало ще ви се прибави (няма да има нужда дори да го мъчите).

 

Евангелието на Царството през I век:

Йоан Кръстител проповядваше: „Покайте се, понеже Божието Царство наближи.“

Исус проповядваше: „Покайте се, понеже Божието Царство наближи.“

Учениците проповядваха: „Покайте се, понеже Божието Царство наближи.“ 

Деяния 8:12 „Но когато повярваха на Филипа, който благовествуваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени.“  

Деяния 19:8 „И той влезе в синагогата гдето говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше с людете и ги увещаваше за неща отнасящи се до Божието царство.“

Деяния 28:23 „И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там гдето живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исус и от Моисеевия закон и от пророците.“

Евангелието на царството е наречено и с няколко други имена, но това са проявления на царството:

Марк 1:1 Началото на евангелието на Исус Христос Божий Син;

Деяния 20:24 Но не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам, пътя си и служението, което приех от Господа Исуса, да проповядвам евангелието на Божията благодат. 

Ние идваме пред престола на благодатта, за да получим благодат и милост, които да ни помагат своевременно – във време на нужда.

Римляни 1:1 Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен да проповядва евангелието от/на Бога,

Второ Коринтяни 4:4 за тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното евангелие на Христос (евангелието на Христовата слава), Който е образ на Бога.

Ефесяни 6:15 и с нозете си обути с готовност чрез евангелието на мира.

Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост – това са проявления на царството. Дори спасението, както казахме, е проявление на царството, а не крайна самоцел. Затова в Ефесяни 1:13 се казва: „В Когото и вие, като чухте словото на истината (евангелието на Царството), сиреч, евангелието на нашето спасение, – в Когото като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свети Дух“ – тоест, евангелието на царството носи спасение, носи радост, носи мир, носи правда, носи слава, носи милост, носи благодат, носи разбиране на Исус и носи откровение за Бога.

Затова, след спасението ни, ние трябва да задълбаем в разбирането за Царството, в което току-що сме навлезли чрез новорождението си. Това е като да подготвим документите си за чужда страна, да успеем да влезем в нея и повече никога да не изучаваме законите, правилата, културата, нравите, обичаите, мисленето, работната етика и каквото и да е на тази страна – нали сме вътре в нея, това е важното. Не! Това не е най-важното – просто да сме вътре в нея. Най-важното е да сме ефективни докато сме в нея. Това, в нашият случай, означава да познаваме Бога и Неговото царство, като търсим първо Него и Неговата праведност.

Бог да ви благослови!  

Още книги

Сподели градивно мнение