Съдържание
Евангелието в 4 библейски картини
1). Първата картина
Земята като пуста, неустроена и покрита с тъмнина. Представяте ли си я? Според някои учени, Исая 14 и Езекил 28 описват периода преди нашата цивилизация, в който Бог воюва срещу светлия архангел, който вече се е отрекъл от Бога и си е помислил, че може да заеме мястото Му – Луцифер. Тази битка между дявола и неговите ангели и Бог и Неговите ангели е описана и в Откровение – Луцифер бива изхвърлен от Небето в поднебесната, а после и на земята. В резултат от нечестивото му управление някакъв голям катаклизъм настъпва и Земята е покрита с тъмнина, прилича на бездна – пуста и неустроена – със сигурност не така, както Бог първоначално я е създал (Исая 45:18 казва: „Защото така казва Господ, Творец на небесата, Бог, Който създаде земята и Който я устрои; Който я утвърди; Който я сътвори не като пустош (не пуста и неустроена – същата фраза на еврейски език); Който я устрои така, че да бъде обитавана: ‘Аз съм Господ и няма друг.’.“
Но, в Битие 1 глава я виждаме именно пуста и неустроена, поради издевателствата на демоничните сили. Виждаме и Троицата (Отец, Син и Святи Дух) – Бог, Елохим, Който чрез Своето Слово, започва да се бори с тази тъмнина и демоничност, като изговаря светлина и като се задвижва творчески, обновявавайки лицето на Земята; включително сътворява и човека, който трябва да бъде Негов образ на Земята – да се грижи за нея, да я обработва, да я управлява.
Човекът, обаче, пропада, в следствие от същата битка между Бог и дявола. Веднага щом това се случва, Бог свиква съвещание между човека (мъжа и жената), дявола и Себе Си, и им пророкува – на жената, че ще ражда с мъка и ще се подчинява на мъжа си; на мъжа, че ще изкарва с пот прехраната си, а на дявола – че битката продължава, между Бога и него, а сега вече между Бога и Неговите хора, и дявола. Тук Бог изразява абсолютната Си вяра, че потомъкът на жената – Исус – ще дойде един ден и макар дявола да Му нанесе поражения, те ще бъдат все едно, че Го е одраскал по петата, докато Бог, чрез Исус, ще смаже главата на змията. Още от началото, от първата глава на Библията виждаме тази духовна битка – война, бих казал – която е започнала преди сътворяването на човечеството.
2). Втората картина
След сътворението на човека и след неговото падение. Животът на Земята е истински Ад за хората, които са под проклятието и закона на греха и смъртта. Закон означава, че нещо не е просто теория, или предположение, или теорема, или въпрос на избор. Не, закон означава, че всички и всичко са покорени на този закон. Винаги се дава пример със закона на гравитацията – колкото пъти пуснеш нещо от въздуха, което е по-тежко от самия въздух, то ще падне на земята. Няма изключения. Още повече това се отнася за закона на греха и смъртта – всички умират, понеже всички съгрешиха.
И така, духовната битка през периода на Стария завет, между Бога, Неговите ангели и Неговите хора, и дявола, неговите демони и неговите хора, е жестока. Това, което се случва на Земята, както знаете, винаги е отражение на онова, което се случва в духовната област и хората в Стария завет разбираха това. За разлика от нас, обаче, те не бяха толкова образовани (говорим за 4-5-6 000 години назад). Според всички народи около Израел, включително и според Израел, цялата Земя беше обградена от демонични сили, които те наричаха чудовища (Левиатан, Бегемот, Рахав) и бушуващи води. Те вярваха, че демоничните води и чудовища бяха обгърнали Земята и Бог постоянно воюваше с тях. Така те си обясняваха духовната област:
Псалм 74:13-14 „Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища. Ти си строшил главите на Левиатан.“ – Бог не се бори с вълни и риби, змейове и морски чудовища – това са демонични измерения.
Псалм 77:16 „Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; разтрепериха се и бездните.“
Йов 26:12-13 „Развълнува морето със силата Си; и с разума Си поразява Рахав. Чрез духа Си украсява небесата; ръката Му пробожда бягащия змей.“
Псалм 89:9-10 „Ти владееш над надигането на морето; когато се повдигат вълните му, Ти ги укротяваш. Ти си съкрушил Рахав като някого смъртно ранен; с мощната Си мишца си разпръснал враговете Си.“
Авакум 3:15-14 „С конете Си си преминал морето, натрупаните много води. Пронизал си със собствените му копия главите на воините му.“
Има още много подобни стихове, които описват духовни битки с човешки думи, понеже така разбираха духовните битки хората в Стария завет. Тогава нямаше книги обясняващи духовното воюване, нямаше Интернет, знанието беше много ограничено. Идеята е, обаче, че тези хора, по свой си начин обясняваха онова, което се случваше около тях и стигнаха до момент, точно преди идването на Исус, в който те осъзнаваха, че цялата Земя е в плен на тези демонични сили и че хората, колкото и да искаха, не можеха да се освободят от закона на греха и смъртта. Трябваше да се случи нещо величествено – Сам Бог можеше да слезе на Земята, за да се справи с греха и със смъртта – хората нямаше да могат. Всички (под всички имам предвид онези, които копнееха за свободата – хора като Самуил и Ана) започнаха да стенат, да ходатайстват, да пъшкат за Бог и Неговия Месия – Спасител – Помазаник.
3). Третата картина
Идването на Исус, но, представете си в какъв контекст дойде Той. Всички очакваха Месията, Който щеше дойде и щеше да унищожи небесните демонични чудовища, щеше да смълчи бушуващите води, щеше да освободи Земята от хвата на демоничното. Всички си представяха Месията като Сам Бог, величественият Бог, Който слиза и смазва небесните демонични чудовища, смълчава бушуващите води по някакъв свръх грандиозен начин. Вижте, хората в Стария Завет нямаха знание за Сатана, демони и тем подобни. Сатана се споменава точно 15 пъти в целия Стар Завет, който покрива 4000 години човешка история, 11 от които са в книгата Йов, която говори най-много за същите тези небесни чудовища.
Какво се получва обаче? Вместо Бог да слезе грандиозно, с гръм и трясък, така както всички си представят и очакват и да воюва със сила, с изтеглен меч, с ярост, злоба и гняв, както много хора тълкуват и до ден днешен старозаветните пророци; вместо да покорява като завоевател, какво виждаме? Виждаме Бог да съблича цялата Си божественост и слава и да се ражда на Земята като човек – един от нас. Виждаме Исус, толкова приличащ на нас, толкова обикновен, толкова естествен, че почти всички се съблазняват в Него. „Това ли е Месията? Абсурд. Ние познаваме майка му, баща му, братята му, сестрите му.“ До ден днешен евреите не вярват, че Исус е бил Месия – те все още очакват грандиозната поява на своя Бог. Но, Бог имаше друг план, нещо толкова ключово, толкова различно, че единствено проницателните в Духа щяха да схванат.
Сега, духовната война продължаваше, но премина на съвсем друго ниво. Тя винаги е била на това ниво от Божият страна, но едва сега хората започнаха да го осъзнават. Вместо небесни битки с небесни демонични чудовища и бушуващи води, виждаме един смирен Учител, изпълнен със любов и състрадание към всеки човек, Който обикаляше, правеше добро и изцеляваше всички опресирани от дявола (Деяния 10:38). Виждаме Личност, Която дойде за да унищожи делата на дявола (Затова се яви човешкия Син…) Тоест, идеята за духовното воюване не се беше променила, но начинът на воюване се беше променил (по-скоро, хората сега го осъзнаваха). Този същият Исус водеше битка на две нива.
Първо,
– Исус поучаваше за Божията любов до степен да обичаме врага си (противно на логиката, особено днес).
– Исус поучаваше да не отвръщаме на злото със зло (противно на грешното ни естество. Ние искаме да отвърнем).
– Исус поучаваше да не отмъщаваме (противно на злобата ни), но да предаваме грижите на Бога.
– Исус общуваше с бирници, проституки и грешници (противно на социалните норми на деня).
– Исус изцеляваше хора в Събота (противно на традициите).
– Исус говореше със Самаряни и Езичници (противно на етническите бариери).
– Исус докосваше прокажени (противно на хигиенните норми).
– Исус уважаваше жените (противно на изключително партиархалната система на деня).
– Исус показваше милост на хора, които заслужаваха съд (противно на юридическото мислене на фарисеите) и какво ли още не.
Именно по този начин Исус воюваше срещу врага – като конфронтираше всички неправилни възгледи и начини на мислене за Бога, за обществото, за хората, за света, за земята, за политиката и т.н. Така Той унищожаваше владението на така наречените вече началства, власти, сили на нечестието в небесни места и духовни управници на тъмнината (вместо чудовища и бушуващи води).
С всяко изцеление, силата на царството на тъмнината намаляваше. С всяко дело, дума, постъпка, действие и отношение на любов, царството на тъмнината се разпадаше и Божието царство се разкриваше, понеже именно това е идеята на Царството – любовта на Бога да бъде разкрита в пълнота към грешниците, блудниците и езичниците; към творението, към земята и вселената; към структурите и системите, за да може поради Божията добрина те всички да бъдат привлечени към покаяние – към приемане на този нов начин на духовно воюване – не чрез меч, а чрез Кръст; не чрез злоба, а чрез любов. Отново, начинът не беше нов – просто сега Исус го разкриваше чрез примера Си, на земно ниво и хората започваха да го осъзнават. В Стария завет Бог Отец искаше да им покаже същия начин, но поради коравосърдечието си хората Му не Го разбираха. Той искаше мир, те искаха война. Той искаше да им бъде цар, те искаха свой цар. И т.н.
Второ,
Исус предаде Собствения Си живот доброволно, готов да умре за каузата Си, дори на Кръст, което беше най-позорната, мизерна и ужасна смърт по онова време. Вместо да извика 12 легиона ангели и да размаже всичко и всички на прах, Той реши да вдигне кръста Си, да изпие чашата Си и да даде живота Си, позволявайки демоничните началства и власти да Го убият в люта ярост и злоба и привидно задоволство – „Хахахааааа, унищожихме Божият Син“ (казаха си те), „Синът на началника на лозето, сега вече цялото лозе – целият свят ще е наш и само наш, завинаги.“
Библията казва, че ако небесните началства и власти знаеха каква беше Божията тайна премъдрост в това да изпрати Исус, те никога нямаше да Го разпънат.
Понеже те самите бяха войнствено настроени, понеже те самите бяха пълни с омраза, понеже те самите бяха готови да защитават територията си със зъби и нокти, с всички нечестиви, нечестни методи и средства, когато изведнъж срещу тях се изправи не грандиозен Бог, а смирен слуга на Бога, Който ходеше в любов до степента да им позволи дори да Го убият, те си казаха: „Уаууууу, най-накрая победихме.“ Но, те дори и не предполагаха, на ум не им минаваше (понеже толкова се беше изкривила тяхната същност, характер и естество), че именно слуга на Бога, готов да предаде живота Си за каузата, действащ единствено чрез любов а не чрез същата омраза и злоба като тях, ще ги победи чрез същата тази любов, понеже Бог е любов и когато някой действа от любов, той не може да бъде унищожен, убит, или победен.
Защо? Защото Исус им позволи да излеят цялата си злоба, гняв и омраза върху Него – да Го бият, да Му забият отровна корона от тръни, да Го бичуват, да Го разпънат, да Го прободат, да Го заплюят, да Му се подиграват, да Го хулят.
Е, и? Какво друго им остана? Нищо. Той пое всичко в Себе Си, попи го като гъба и напълно ги обезсили, понеже нямаха с какво вече да Го наранят – дори и смъртта не можеше да Го задържи, поради новия закон, който Бог установяваше, за да победи закона на греха и смъртта. Знаете ли кой беше този нов закон? Това беше законът на Духа на живота (законът на животворящия Дух), според който закон, ако някой служи на Бога и е готов да даде дори живота си изцяло от любов, без да отвръща на злото, злобата, гнева и омразата със същото, няма начин греха и смъртта да имат власт над Него.
4). Четвъртата картина
Времето, в което ние в момента живеем. Ние днес трябва да ходим в победата на Исус. Как го правим? Чрез вяра. Кое е онова, което е победило света, ако не нашата вяра? Книгата Евреи казва, че ние чрез Вяра „…побеждаваме царства, раздаваме правда, получаваме обещания, затваряме устата на лъвове, угасваме силата на огъня, избягваме острието на меча, оздравяваме от болести, ставаме силни във война, обръщаме в бяг чужди войски, приемаме мъртвите си възкресени; биваме мъчени, изпитваме присмех и бичувания, а още и окови, и тъмници; с камъни биваме убити, с трион прерязани, с мъки мъчени; умираме заклани с нож, скитаме се в овчи и кози кожи и търпим лишения, бедствия и страдания.“
Вярваме, затова и говорим, изповядваме, декларираме, заповядваме. Вярваме, че Бог е и че Той възнаграждава онези, които Го търсят. 336 пъти в Писанието сме насърчени да ходим чрез вяра. Като прибавим и производните думи: вярност и увереност, стават повече от 365 пъти – достатъчно за всеки ден от годината. Също така, над 365 пъти в Словото Бог ни казва: Не се страхувай! Аз Съм с тебе, Никога няма да те оставя, или да те забравя. Достатъчно за всеки ден от годината.
Как работи вярата обаче? Чрез любовта. Словото казва, че дори да имаме вяра да преместваме планини, ако тази вяра не е задвижвана от любов, нищичко не представляваме. Защо? Тук е най-важният момент момент, където събираме всичко в тази мини книжка.
Защо е толкова важна любовта? Защо трябва да ходим в любов? За да бъдем добри ли? За да изпълним моралната част от Божия закон ли? Защото така казва Словото ли? Защото сме християни ли? Частично да, понеже това ще бъдат резултатите от ходенето ни в любов, но защо трябва да ходим в любов? Какъв е коренът, каква е причината?
Вижте, Исус можеше да победи врага Си и със сила, но дали това щеше да бъде победа наистина? Ако и Бог беше включил гнева и злобата Си, дали Той щеше да е по-различен от врага Си? Не! Той реши да победи чрез любов – чрез Своята същност и характер – чрез саможертвена любов, готова да даде живота Си за каузата. Това беше единственият, подчертавам – единственият начин да се победи враг, който имаше легално право над земята. Днес ние трябва да ходим в победата на Исус и следователно, единственият, подчертавам – единственият начин ние да победим дявола на всички нива е като също ходим в любов, така както Исус го направи.
Всичко останали начини, по които ние си мислим, че можем да го победим всъщност не са победи, понеже използват същите демонични методи и похвати – омраза, злоба, отмъщение, гняв, завист, блудство със света, идолопоклонство, разпри, караници, спорове, нечистотии, сладострастия, разцепления, чародейства, и тем подобни, за които Словото ни предупреждава, че не са част от Божието Царство – делата на плътта. Когато някой ни удари по едната буза и ние му отвърнем подобаващо с юмрук (дали физически или словесно), може и да го победим в естественото, но в духовното не сме го победили, понеже сме абсолютно същите като него (той ни е ударил от злоба и ние му отвръщаме със злоба. Той ни е обидил и ние смятаме, че имаме право да го обидим. Той е откраднал от нас и ние си позволяваме да откраднем от него. Той ни е излъгал и ние лъжем). Той е зъл и ние сме зли.
Но, ако го оставим да изразходи силата си по нас, какво ще му остане като оръжие? Нищичко.
Божиите хора са призовани да ходят в Плода на Духа – любов, радост, мир, вяра, кротост, дълготърпение, благост, милосърдие, себе-обуздание. Какво се казва? Против тези неща няма закон – законът на греха и смъртта бива обезсилен срещу закона на Духа на живота. Римляни 8 – законът на Духа на живота ме освободи в Христос Исус от закона на греха и смъртта. Няма осъждение за онези, които са в Христос Исус, но, забележете, които ходят по Дух, а не по плът.
И така, нека не бъдем религиозни християни, „ходещи“ в любов само когато ни гледат хората; само когато сме на църква; само защото така трябва; само за да изпълним закона на Мойсей; само за да изплакнем съвестта си и т.н. Нека да ходим в любов, понеже това е единственият – подчертавам – единственият начин да победим дявола в живота си, в семейството си, в служението си, в работата си.
Нека бъдем като Исус. Нека да воюваме така, както Той воюваше, с духовните сили на нечестието. Нека да бъдем деца на своя Отец, Който дава слънце и дъжд както на праведни, така и на неправедни; Който привлича и едните и другите към Себе Си чрез добрината Си; Който дава добри неща и Святия Дух на всички, които искат; Който не се променя като сенките и винаги и всякога, всеки добър дар и всяко добро нещо слиза от Него.
Нека да бъдем като Него!!! Амин.
Бог да ви благослови!
