Съдържание
Два вида християни
И когато се навършваха дните да бъде взет от света, Той тръгна по пътя към Йерусалим. И изпрати пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят стая за Него. Но там не Го приеха, защото имаше вид на пътник за Йерусалим. Като видяха това учениците Му Яков и Йоан, казаха: „Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби както направи и Илия?“ А Той се обърна и ги смъмра и каза: „Вие не знаете на какъв дух сте; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси.“ Лука 9:51-55
Често гледаме на спасението като на някаква сделка, която сме сключили с Бога, все едно, че сме избраните; все едно, че към нас Бог е проявил по-голямо благоволение; все едно, че невярващите са по-долна класа хора. Ние, християните, сме горди, надменни, хулещи, подиграващи се. Смятаме се за голямата работа и директно пренебрегваме десетките стихове, които говорят за точно обратното. Стихове, които казват например:
– Считайте другите за по-горни от вас.
– Не хулете властите, а се молете за тях.
– Не кълнете, а благославяйте.
– Мислете за горното, а не за земното.
– Ако врагът ти е гладен, нахрани го.
– Ходете в плода на Духа (любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание), вместо в делата на плътта (блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, магьосничество, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и други подобни).
– Предавайте всяка своя грижа на Него.
Матей 5:1-3 ни разкрива нещо невероятно:
А Исус, като видя множествата, изкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него. И като отвори устата Си, поучаваше ги, като казваше: Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.
Ние тълкуваме това като че ли Исус казва: „Бедните по дух ще отидат на Небето“, но в Библията почти няма стих, който да говори за отиването на Небето и какво ще бъде там. Най-великият теолог на всички времена – апостол Павел – отиде на небето и каза, че не би могъл дори да опише преживяването си с човешки думи.
Тук в Матей става дума за Божието царство на Земята. Само 1-2 глави преди тази проповед същият Исус дойде и каза: „Покайте се, понеже небесното царство наближи.“ Когато изцеляваше, Той казваше: „Ако изгонвам демоните с Божия пръст, значи Божието царство е дошло вече върху вас.“ Когато изпращаше учениците Си, Той им каза: „Изцелявайте и навсякъде казвайте: Божието царство е сред вас.“
Тук в Матей става дума за това какъв вид хора трябва ние да бъдем, за да можем да разширяваме това Царство на Земята и да бъдем хора на Царството. Това е начинът по който Царството функционира. До идването на Исус всичко беше различно; затова дори учениците Му не Го разбираха, камоли народът, който искаше насила да Го направи Цар само и само Той да унищожи Римската империя – опресорът. Месия, според очакванията на евреите, беше войн. Евреите бяха войнствен народ. Но Исус дойде да покаже съвсем различен път и това е Божието царство.
В Божието царство, хората, каза Той, трябва да бъдат нищи по дух – съкрушени в духа си, меки в духа си, различни. Искаме ли да бъдем хора на Царството? Искаме ли Божието царство да бъде видимо в нас? Нека се съкрушим!
Блажени скърбящите, защото те ще се утешат. (Матей 5:4)
Ние обичаме да бъдем непукисти; искаме само на нас да ни е добре; искаме да уредим само себе си, но на Божието царство му са нужни скърбящи хора (не понеже някой е умрял), а скърбящи в смисъл – състрадателни. Хора, които ще плачат с плачещите, ще се смеят със смеещите, ще изявяват Божието сърце.
Искаме ли да бъдем утешени? Искаме ли да имаме мир в живота си? Искаме ли бурите да спрат? Нека бъдем състрадателни. Нека инвестираме в сърцето си.
Блажени кротките, защото те ще наследят земята. (Матей 5:5)
Тук съвсем ясно се говори, че изобщо не става дума за Небето, а за Небесното царство на Земята. Ще наследят Земята. Бог има нужда от кротки хора, не кавгаджии (делата на плъттта), не горди, не надменни, не голямата работа, а кротки, които предават всяка своя грижа на Него.
Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят. (Матей 5:6)
Насищане в Божието царство ще видят онези, които са гладни. Тук много хора тълкуват правдата като морално нещо и се оправдават: „Аз съм груб, понеже обичам правдата и истината“. Не, това не е извинение да бъдем идиоти, да хулим, да обиждаме и да се прикриваме зад правдата, като въвличаме и Бог и Го правим и Него да изглежда зъл и мразещ хората, заедно с нечестието им. Това е довело до Кръстоносните походи, до убиването на много народ, поради неразбиране какво е правда.
Правда означава Божията вярност към завета на обещанието Му. Бог е праведен понеже е верен на Своите обещания. Да бъдем гладни за правдата означава да гладуваме за това Божият завет, Божиите обещания, Божието сърце, да се изпълнят.
Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост. (Матей 5:7)
Ето, милост, а не жертва; милост, а не съд; милост, а не злоба. Искаме да имаме благоволение и милост? Искаме да не ни прецакват постоянно? Искаме да не се отнасят с нас като с изтривалка? Нека показваме милост!
Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. (Матей 5:8)
Чистота в сърцето. Прозрачност. Светлина. Кога за последно видяхте човек – християнин, в когото се вгледахте и видяхте чист като сълза човек? Идва ви да се изсмеете, нали? А точно такива иска Бог да бъдем.
Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове. (Матей 5:9)
Миротворци означава такива които творят мир. Такива, които сътворяват нещо ново. Това е толкова силна дума – ние можем да попаднем в ситуация, която е невъзможна, нереална, ужасна, войнствена и нечестива и да сътворим мир – тогава и само тогава ще се наречем Божии синове.
Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство. (Матей 5:10)
Небесното царство на Земята принадлежи на онези, които са готови да бъдат гонени заради изпълнението на Божиите обещания към завета Му. Толкова много християни, като стане напечено, се отказват, за да не бъдат гонени. Притчата за сеяча ги определя като емоционални християни, които бързо повярват, радват се, скачат, но, когато играта загрубее – отпадат, понеже нямат корен; нямат дълбока почва; нямат сърце.
Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мене. (Матей 5:11)
Логично, става дума да ни правят това и ние да не отвръщаме – това е Християнството.
В допълнение на блаженствата
Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас. (Матей 5:12)
Така се получава награда. Мислим, че награда се получава само защото сме повярвали? Не стига, че Бог ни е привлякъл, не стига, че Той ни е отворил сърцето, не стига, че Той е пратил Исус, ами и само защото вие сме казали да, да имаме и награда? Не! Наградата в Библията е свързана с делата.
В Коринтяни се описват хората, чийто дела ще бъдат прекарани през огън и на които устоят, те ще получат награда, а които не устоят, пак ще бъдат спасени, но без награда. Някой ще каже: „Ееее, аз искам просто да се спася, не ми пука за наградата.“ Ето затова говоря – ти ще бъдеш спасен, но не ставаш за Божието царство на Земята, понеже мислиш само за себе си – не си готов да издържаш трудности, да мислиш за другите, да си милостив, да твориш мир и т.н.
Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората. Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие. И когато запалят светило, не го слагат под шиника, а на светилника и то свети на всички, които са в къщи. Също така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата. (Матей 5:13-16)
Това е начинът по който Царството расте – когато имаме такъв тип християни, които искат да действат, а не просто да бъдат спасени – те искат да разкрият спасението си чрез характера и делата си.
Защото ви казвам, че ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в небесното царство. (Матей 5:20) – Ако сме толкова верни към Божия завет, колкото е един Фарисей; ако на нас може да се разчита в труден момент, колкото може да се разчита на един Фаресей – не е добре.
Чули сте, че е било казано на древните: „Не убивай; и който убие, ще бъде виновен пред съда.“ А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брат си без причина, ще бъде виновен пред съда; и който каже на брат си „празноглавецо“, ще бъде виновен пред Синедриона; а който му каже: „бунтовни безумецо“, ще бъде виновен за огнения пъкъл. (Матей 5:21-22) – Вдигане на стандарта, от заповед написана на камък, към заповед написана на сърцето. Когато ще обиждаме някого, нека да помислим първо това няма ли да нарани Бога. Нека да оставим настрана фори какво казва Закона – нека погледнем в сърцето си, няма ли място за милост и любов в него, поради това, че имаме взаимоотношение с Бога и не искаме да Го нараним. Когато Го нараним, Той няма да излее гнева Си върху нас; Той няма да ни убие; Той няма да ни порази; Той няма да ни смаже, но ще бъде наранен. Ако обичаме някого, сърцето ни трябва да не ни дава да го нараняваме.
И така, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против теб, остави дара си там, пред олтара, и първо иди и се помири с брат си, и тогава ела, и принеси дара си. Бързай да се сдобриш с противника си, докато си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията дате предаде на служителя и да бъдеш хвърлен в тъмница. Истина ти казвам: Няма да излезеш оттам, докато не изплатиш и последния кодрант.
Чули сте, че е било казано: „Не прелюбодействай.“ Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си. (Матей 5:23-28) – Ако прелюбодействаме в сърцето си, ако гледаме порно, ако се самозадоволяваме, Бог няма да излее гнева Си върху нас; Той няма да ни убие; Той няма да ни порази; Той няма да ни смаже, но ще бъде наранен. А ако смятаме, че сме истински християни, ние няма да го направим, за да не нараняваме Духа на благодатта.
Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла. И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла. (Матей 5:29-30) – Тук не говорим за буквален пъкъл, както и Исус нямаше предвид буквално да вадим очите си, ако ни съблазняват, понеже тогава нямаше да остане нито един човек с две очи, но идеята е, че ако сме истински християнини, ние няма да искаме умишлено да се съблазняваме, а ще се пазим. Ако сме слаби, ще се молим с Господната молитва: „Господи, не ме въвеждай в изкушение, избави ме от лукавия.“
Чули сте още, че е било казано на древните: „Не нарушавай клетвата си, но изпълнявай клетвите си пред Господа.“ Но Аз ви казвам: Изобщо да не се кълнете; нито в небето, защото то е престол на Бога; нито в земята, защото е Негово подножие; нито в Йерусалим, защото е град на великия Цар. Нито в главата си да се кълнеш, защото не можеш да направиш нито един косъм бял или черен. Но говорът ви да бъде: Да, да! Не, не! А каквото е повече от това, е от лукавия. – Няма нужда да се кълнеш. Няма нужда да изричаш Господното име напразно.
Чули сте, че е било казано: „Око за око, зъб за зъб. (Матей 5:33-38)- Аааааааа, да си дойдем на думата. Ако досега не бяхме убедени напълно, че Бог е Бог на не-насилието!!!
А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но ако те удари някой по дясната буза, обърни му и другата. На този, който би поискал да се съди с теб и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха. Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две. Дай на този, който проси от теб; и не се отвръщай от онзи, който ти иска на заем. (Матей 5:39-42)– „Ама, Ама, Ама… Ама, това не е реално, никой не прави това!“ Точно затова християнството е толкова слабо днес, понеже то си мисли, че трябва да отвръща на силата със сила, на злобата – със злоба, на гнева – с ярост, и не разбира принципа на Кръста (Който иска да бъде главен от вас, да ви бъде слуга: който не вдигне кръста си не може да ме следва; в слабостта ти Аз съм силен и т.н.) Не разбира, че когато Исус дойде, Той стартира ново царство, нова система, ново-рождение, ново създание, ново тяло, нова църква, нов Ерусалим, нова невяста.
Чули сте, че е било казано: „Обичай ближния си, а мрази неприятеля си.“ Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят, за да бъдете синове на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните. Защото ако обичате само онези, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците? И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец. (Матей 5:43-48)
Ето това е Отец. Ето това са хората, чрез които Отец ще съгради царството Си. Исус дойде като Пионер и стартира Своето Царство, което е съвсем различно от всичко, което хората някога бяха виждали. Той започна да събира работници – хора, които са готови да бъдат гонени без да отвръщат; гладни и жадни за Неговите обещания; състрадателни, кротки, милостиви, а не пълни със злоба, чисти по сърце, които творят мир, там където няма мир; които се радват на трудностите; които са сол и светлина; които не са праведни само на думи; които не просто се наричат християни, но живеят като дявола, а хора, които вдигат нивото и спазват Божия закон не защото трябва, а защото искат, не защото някой ги гледа, а дори в скришното на сърцето си не поглеждат жена, не обвиняват брат си, не се съблазняват, не хулят, не клеветят, не кълнат, не си отмъщават (око за око), но хора, които са като Отец – хора, които обичат всички, готови са да служат на всички и хора, които са съвършени!!!
Бог да ви благослови!
