Вяра

Вяра

Божията воля е да имаме непоклатима, непроменима, неутолима, несъкрушима, непобедима и абсолютна вяра в Бога, без значение каква е ситуацията, без значение през какво преминаваме, без значение каква е атаката. Няма такава ситуация и момент, при които Божията воля да бъде да нямаме вяра в Него. 

Само си представете: изведнъж изпадаме в ситуация и Божията воля е да не Му вярваме в тази ситуация. Дали това е възможно дори теоретично? Дали Бог би предпочел в дадена ситуация (понеже всички казваме: Ама моята ситуация не е същата) – та, дали Бог би предпочел в която и да е ситуация ние да трябва да се съмняваме в Него, да трябва да не вярваме в Словото Му, да трябва да нямаме пълна увереност в Него, да трябва да Го наричаме лъжец.

Дали има такава ситуация, в която да се налага да се молим: „Господи, ако е Твоята воля, покажи ми дали е Твоята воля да Ти вярвам – на Теб и на Словото Ти, в тази конкретна ситуация?“ Или, още по-зле: „Господи, давам ти пет дена да оправиш ситуацията и после поемам нещата в свои ръце.“ И какво ще направиш ти, освен да влошиш ситуацията?

Разбира се, всеки ще каже: „Много ясно, че няма такава ситуация, винаги трябва да вярваме в Бога.“ Да, но на практика ние почти винаги правим обратното. Когато стане ситуация, в повечето случаи ние правим всичко друго, освен да вярваме в Бога – страхуваме се, съветваме се с неподходящите хора какво да правим, осъждаме се, самосъжаляваме се, отчайваме се, ядосваме се, действаме по плътски и после съжаляваме. 

Всъщност ние нямаме толкова нужда от вяра, когато всичко е наред. Ние имаме нужда от вяра точно когато нищо не е наред. Запомнете този ключ.

Има една единствена причина за провала ни в молитва – неверието. Да, има много под-причини, като страх, съмнение, заблуда, липса на Слово и водителство, нечуване на Божия глас, неправилни мотиви и т.н., но всичко води към една главна причина – неверието. Ако вярваш, няма да се страхуваш. Ако вярваш, няма да се съмняваш. Ако вярваш, няма да имаш неправилни мотиви. Ако вярваш, няма как да не чуеш Божия глас и водителство, нали?

Писания

Нека видим от самите Писания, защо вярата е толкова важна:

Матей 17:19-20 Тогава учениците дойдоха при Исус насаме и казаха: „Защо ние не можахме да го изгоним?“ Той им каза: „Поради вашето маловерие. Защото истина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще кажете на тая планина: Премести се оттука там, и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно.“

Матей 21:21-22 А Исус в отговор им рече: „Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане. И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.“

Марк 9:23 А Исус му рече: „Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва.“

Марк 11:22-24 А Исус в отговор им каза: „Имайте вяра в Бога. Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане. Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.“

Евреи 11:6 А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.

Послание на Яков 1:5-8 Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде. Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.

Ще повярваме ли на Божието Слово, или ще спорим с Него? Когато Бог казва, че ще отговори на всеки за каквото и да се моли, ако се моли чрез вяра, ще кажем ли: „Ама моята ситуация е различна.“ Различна от на всеки? Толкова различна, че Божието Слово няма отговор за нея? Толкова различна, че и Бог е безсилен? Толкова различна, че дори няма смисъл да се мъчим да вярваме в Него, тъй като всичко е изгубено? Ние решаваме.

Вярата като вярност

Нека да погледнем вярата под друг ъгъл. Думата вяра е същата като думата вярност. Да бъдеш верен на нещо или на Някого. Дали е възможно хем да имаме вяра в някого, хем да бъдем верни на другиго в същото време. Един от най-добрите начини да имаме вяра (понеже много хора питат как да имат вяра) е като бъдем верни, понеже вяра и вярност е едно и също.

Както когато сключим брак трябва да бъдем верни на своя съпруг или съпруга, така когато попадаме във всякакви ситуации ние трябва да търсим Бога, а не всичко останало (винаги първо при Него, преди да посягаме към доктори и лекарства, алкохол и наркотици, приятели и познати).

Матей 22:17-21 Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Правилно ли е да даваме данък на Кесаря, или не? А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери? (Той разбра, че тяхната идея беше да Го накарат да каже: Не, не е правилно да давате данък на Кесаря) Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз. Той им каза: Чий е този образ и надпис? Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.

Това обикновено се използва като доказателство, че имаме да отдаваме двойна вярност – към Бог и към държавата. Ние сме двойни граждани, както на небето, така и на страната си. Имаме патриотичен дълг не само да се подчиняваме на законите, но и да ходим на война, да лъжем в интерес на страната, да докладваме неща и т.н. 

Всъщност пасажът говори точно за обратното. Евреите знаеха, че сме създадени по Божия образ, че принадлежим на Него и че беше арогантност от страна на Цезар да постави образът си на монетите – това беше чисто идолопоклонство. Всички евреи знаеха това, особено онези, които питаха Исус в този момент. Именно понеже те знаеха правилния отговор, искаха да впримчат Исус с него. 

Исус вдига монетата пред евреи и всъщност им казва: „Вие наистина ли Ме питате дали трябва ние, които сме създадени в Божия образ, да бъдем верни на един идолопоклонник, който издига своя собствен образ? Сериозно ли Ме питате това?“ 

Исус беше саркастичен, говорейки за противоречието юдеи да се покланят на друг образ. За Него по-главният проблем беше, че евреи, които знаеха най-добре, че Бог е ревнив Бог; че друг образ не може и не трябва да има, точно те Му задаваха подобен въпрос и очакваха от Него да се препъне и да им отговори това, което те много добре знаеха и така да вкара автогол на Себе Си. 

Неговият контра въпрос беше: „За какъв образ става дума тук? Ще даваме ли всичко на Бога, като сме създадени в Неговия образ? Ако не, нека всичко да отива при Кесаря, понеже така и така не служим на Бога. Какъв е образът на монетата? На Кесаря? Трябва ли Кесаря да има образ? Като е тъй, давайте на Кесаря каквото си е негово (Нищо не беше негово, Исус просто каза): Като Ми задавате такъв въпрос, въпреки, че знаете, че всичко е на и за Бога; като Ми задавате въпрос, въпреки, че знаете, че образът на Бога е единствения, значи вие вече сте се провалили, така че давайте си дължимото на Кесаря и не Ме занимавайте.)“ 

Така са християните и днес – спорят за неща, които нямат никаква връзка с вярата. Оправдават се с неща, които нямат никаква връзка с верността към Бога. 

– „Ама ние живеем в XXI век, брат…“ (кажи го на Бога, в Чийто образ си създаден, не го казвай на мен). 

– „Ама ти не си попаднал в моята ситуация, брат…“ (кажи го на Бога, в Чийто образ си създаден, не го казвай на мен). 

Кажи Му: „Господи, знам, че това нещо не е по Твоята воля; знам, че съм създаден в Твоя образ; знам, че трябва да се доверя на Тебе, ама, Господи, XXI век е, моля Ти се сега, прояви малко разбиране, Господи, аз Ти вярвам, ама чак пък без да върша глупостите на света не може, Господи. Все пак сме хора. Нищо човешно не ми е чуждо. Знам, че се предполага да съм нов човек, ама нека малко и от стария човек да взема, светски удоволствия, малко порно, малко алкохол, цигарки, жени, мъже, какво толкова, Господи. Влез ми в положение…“ 

Много бих искал някой да излезе и да се помоли публично с подобна молитва. Желаещи? Не? Защо? Ние същите лицемери ли сме като тези хора в стиха? Знаем какво е правилното, ама се опитваме да надхитрим Исус.

Вярата е единствено и само към Бога, а не към Бога и към Кесаря; не към Бога и към държавата; не към Бога и към още куп неща. Да, ние можем да обичаме страната си; можем да обичаме семейството си; можем да обичаме работата си. Да, можем да плащаме данъци, понеже живеем в държавата и искаме да сме примерни граждани – да, да, да, но вярата, верността ни, доверието ни, посвещението ни е в Бога и само в Бога.

Филипяни 3:20 Защото нашето гражданство е на небесата, откъдето и очакваме Спасител, Господ Исус Христос… (не се казва едно от гражданствата ни е на небето).

1 Петрово 1:17 И щом наричате Отец Този, Който безпристрастно съди хората според делата им, докато сте чужденци на този свят, живейте в страхопочитание. (чужденци, имигранти, което е точно обратното на граждани).

1 Петрово 2:11 Скъпи мои, като чужденци и пришълци (преселници, странници, изгнанници) на този свят, ви призовавам да отбягвате плътските страсти, които воюват с душата ви. (Някога сме били част от тоя свят, но с новорождението си ние се раждаме в друга страна – небесната и вече имаме друго гражданство, не двойно, а ново гражданство. Старото премина и всичко стана ново.

Легално сме част от някоя държава, понеже трябва да се родим някъде все пак, но след новото си раждане гражданството ни е на Небето и имаме само едно гражданство. Ако разглеждаме вярата по този начин, ние ще разчитаме на Бога във всяка ситуация. Агентите под прикритие имат гражданство на много места, фалшиви паспорти и разчитат на това, но ако нещо се прецака, държавата в която ги хванат няма да застане зад тях. Ако ние живеем с двойно гражданство и макар да сме новородени живеем и в света, ако нещо се прецака, светът няма да застане зад нас. Ние, обаче, имаме едно гражданство, което значи, че каквото и да стане, ние разчитаме не на красотата си, не на ума и интелекта си, не на връзките си, не на контактите си, не на държавата си, не на каквото и да е друго, освен на Бога. Ако можем да направим това, имаме вяра в Библейския й вариант.

Да направим Исус Господ означава, че няма други, които да се състезават с Него за господство. Затова Той каза, че никой не може да служи на двама господари. Няма как да стане просто. 

1 Коринтяни 8:5-6 И въпреки че и на небето, и на земята има много „богове“, както хората ги наричат (а наистина има много „богове“ и много „господари“), за нас има само един Бог – Отец, от когото идва всичко и за когото живеем, и има само един Господ – Исус Христос, чрез когото съществува всичко и чрез когото живеем. 

Много, но за нас е един. Ако сме хора на царството, Господ е един, Царят е един, Господарят е един – Исус.

Така ще се задвижи вяра, която няма да бъде спирана от неща, които пречат. Има една велика военна мисъл: „Ако искаш да завземеш острова, изгори корабите с които си дошъл на него.“

Определение за вяра

Нека сега дадем определение на вярата. Какво означава човек да има вяра в Бога? Това просто означава:

1). да вярваме на Бога, както вярваме на приятел.

2). да се доверим на Бога, понеже Той е единственият, Който със сигурност няма да ни подведе.

3). да не се съмняваме, когато чуем думите на Бога, макар да изглеждат невъзможни за изпълнение.

4). да приемем Бога като убежище, канара, подслон, когато „навън вали и гърми“.

5). да поставим вярата си в Бога, а не в други неща или други хора.

6). да сме убедени, че Бог ще ни помогне, понеже е загрижен за нас. Дори да сме извършили грях, нека отидем първо при Него.

7). да разчитаме на Бога, да имаме мир, понеже Той е на наша страна.

8). да приемаме думите на Бога за истина, а не думите от ситуацията, чувствата, емоциите и думите на другите хора.

9). да се хванем за обещанието на Бога за нашата ситуация, изговорено в Библията. Има обещание за всяка възможна сфера в нашия живот.

10). да сме 100% сигурни във верността на Бога, без да се съмняваме като морските вълни.

11). Да бъдем постоянни – праведният е вечен паметник. От лош слух няма да се бои; сърцето му е непоколебимо, понеже уповава на Господа. – Псалм 112:6-7

Всичко това говори за развиването на едно близко и любящо взаимоотношение с Бога, понеже човек не може да вярва на някого, когото не обича. Както новорождението е свързано не с ритуали а с взаимоотношение и с това нещо вътре в нас да се случи, така и вярата не е свързана с формули, а с близко общение с Бога, което е искрено и емоционално, включващо нормален разговор с Него. Давид е най-добрият пример за изливане на сърцето пред Бога, но не с неверие, а с упование. 

Библейското определение за вяра е: „А вярата е твърда увереност (субстанция, материал, причина, убеждение, договор) в онова, на което се надяваме, и убеденост (доказателство, убеждение, сигурност, проявление) в онова, което не се вижда… А без вяра не е възможно да се угоди на Бога. Защото онзи, който се приближава до Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава онези, които Го търсят.“ (Евреи 11:1,6)

Какво е естеството и същността на вярата? Как работи тя? Какво представлява?

Павел каза в Римляни 4:17 „…Който (Бог) съживява мъртвите и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.“ 

Вярата е да смятаме, че нещо, което още не е станало, е вече станало в областта на нашия дух – ние го виждаме, ние го изговаряме, ние се радваме за него. 

Йоан 8:56 Баща ви Авраам се радваше, че ще види Моя ден; и го видя и се зарадва.

Няма нужда вярата да види в естественото, преди да повярва. Тя вижда в Духа. Тя се присмива на невъзможното и на всички ситуации, които са противни на нея. Вярата не вярва на Бога само когато това, което иска от Него изглежда възможно. Тя не се поклаща, когато нещата се объркат. Тя е като куче с кокал – не пуска за нищо на света. 

Вярата е едно от трите неща, които остават вечно (1 Коринтяни 13:13). На небето няма да пророкуваме, няма да има нужда. Няма да говорим езици. Няма да изцеляваме. Няма да изявяваме другите дарби, но вярата, надеждата и любовта ще останат главните движещи сили, така че колкото по-рано се научим да вярваме, толкова по-добре.

Вярата като следване на Бога

Исус каза: „Вие вярвате в Отец, вярвайте и в Мен“, но много повече пъти Той казваше: „Следвайте Ме“ и всъщност онези, които Го следват, те са онези, които имат вяра, понеже това е същността на вярата – да следваме Бога. Ако сградата гори и някой каже: „Аз знам изходът, следвайте ме“, кой има вяра – онзи, който го последва, или онзи, който каже: „Ааа, аз откъде да знам, че той знае изхода? Аз няма да го последвам.“ Онези, които го последват, всъщност му вярват, нали? Същото беше с Израел в пустинята – някои се върнаха назад в неверие – казва Библията. Ако Му се доверите, вие ще Го следвате. Ако Го последвате, то е защото Му имате вяра. Следването е доверието в Него. 

Исус каза: „Аз знам пътя“. Не само това, но и „Аз Съм пътя, следвайте Ме.“ Така че, онези, които Го следват ежедневно – те са, които имат вяра. Римляни казва: „водените от Божия Дух – те са Божии синове”. 

Яков казва: „И демоните вярват, но треперят“. Много християни сме по същия начин – уж вярваме, но в същото време треперим – страхуваме се от Бога (неправилно), страхуваме се от дявола, страхуваме се от обстоятелствата, страхуваме се от всичко. Защо? Защото не следваме Исус, а своите си пътища. Вярваме, но си живеем живота. Вярваме, но ходим където страстите ни отведат. Вярваме, но не обновяваме ума си според ценностите на Божието Слово и царство. И каква е вярата ни? Мъртва, понеже няма следване на Бога.

Най-важното разбиране за идентичността на Исус е: Исус е Господ (Римляни 10:9-10; 5:8; 1 Коринтяни 8:5-6; 12:3; Филипяни 2:11)

Ние не трябва да подканваме хората да приемат Исус в сърцето си като личен Спасител и после да си решат дали искат да Го направят и Господ. Когато човек направи Исус Господ, само тогава той ще Го и следва. Когато приемем Исус като Господ, ние получаваме спасението като бонус. Фактът, че Исус е Господ е това, което ни спасява. Ако Исус не беше Господ, как щяхме да се спасим? Когато човек е потънал в робството на крепостите на врага, не може да дойде всеки и да го освободи. Трябва да дойде някой с по-голяма власт – Господ.

Когато приемем Исус за Господ, ние всъщност Му казваме: „Ти Си Този, който има право да ни каже как да живеем.“ Това е същината на вярата: 

– да, вярата е Божията воля; 

– да, липсата й е причината за провала в молитвите ни; 

– да, всичко е възможно за вярващия;

– да, вярата е да сме верни на Бога;

– да, вярата е взаимоотношение и изговаряне в съществуване;

Но, най-вече, вярата е следване на Бога в смисъл Той да определя живота ни, Той да определя призива ни, Той да определя всичко. Това е същината на самата дума следвам – някой трябва да е отпред, за да Го следваме. Ако живеем живота си както ние си знаем, ние не следваме никого, освен себе си, но ако решим, че Исус ни е Господ (не просто Спасител) и започнем да Го следваме ежедневно – тогава и само тогава може да се каже, че имаме истинска вяра.

Молитвата с вяра

Псалм 109:2-4 е вероятно най-великият стих за практическото използване на вярата в личния, семейния и служебния ни живот:

защото против мене са се отворили нечестиви уста и уста коварни; говорят ми с лъжлив език; отвсякъде ме окръжават с нечестиви думи, без причина се въоръжават против мене; за моята любов те враждуват против мене, 

Тук виждаме всички тези ситуации и обстоятелства за които говорим: атаки, трудности, проблеми, болести, разбити семейни взаимоотношения, гонение, отвръщане със зло за добро, нечестие, светщина, секс, наркотици и алкохол, жажда за власт, лъжи, корупция, коварство и какво ли още не… 

и в този момент виждаме какво Давид прави в подобни случаи: …аз пък се моля; 

Обичам думата пък. Виждаме пълното противопоставяне на света и Бога. 

Давид все едно казва: „Свят, ти можеш да ме атакуваш с всички тези неща, 

– може да се опиташ да ме разболееш, 

– може да се опиташ да ме атакуваш с бедност, 

– може да се опиташ да ме изкушаваш да бъда светски човек и да живея по светски и по нищо да не се разбира, че съм християнин, 

– може да се опиташ да ме впримчиш в мрежата на нечестие, грях, корупция и жажда за власт, секс, наркотици, цигари, алкохол и неподходяща музика, 

– може да се опиташ да настроиш най-близките ми срещу мен (мъжа ми, жена ми, родителите ми, децата ми, роднините ми, приятелите ми) 

– може да се опиташ да използваш лъжи и заблуда, за да развалиш взаимоотношенията ми с хората, които обичам, 

– може да ме гониш, хулиш, преследваш, атакуваш, удряш и 

– можеш да се опиташ да направиш каквото си искаш… 

Аз пък се моля. Уау!!! Тоест, 

Моят отговор ще бъде да избера Бога, вместо да отговарям на злото със зло, 

Моят отговор ще бъде да избера Бога, вместо да отговарям на света по светски, 

Моят отговор ще бъде да избера Бога, вместо да удрям и атакувам и аз,

Моят отговор ще бъде да избера Бога, вместо да лъжа и мамя и аз

Това е вяра в най-висшата й форма.

Друг превод на същия стих казва:  

защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, говориха против мене с лъжлив език; обиколиха ме също така с думи на омраза и воюват против мене без причина. За отплата на любовта ми те ми станаха противници; но аз съм все на молитва. 

Ти, свят, прави каквото искаш, моят отговор е молитва, пък да видим кой е по-силен: 

– Бог или ти, свят

– Бог, или ти, грях

– Бог, или ти, дявол

– Бог, или ти, ситуация

– Бог, или ти, обстоятелство

– Бог, или ти, атака

– Бог, или ти, каквото и да си

Амин? Това е вяра в пълнотата й.

Нека видим още няколко превода:

Псалм 109:2-4 21st Century King James Version (…но аз се предавам на молитва)

Псалм 109:2-4 Amplified Bible (но аз съм в молитва)

Псалм 109:2-4 Amplified Bible, Classic Edition (…но аз прибягвам до молитва)

Псалм 109:2-4 Christian Standard Bible (CSB) (…но аз продължавам да се моля)

Псалм 109:2-4 Easy-to-Read Version (ERV) (…така че аз казах молитва)

Псалм 109:2-4 New International Version (NIV) (…но аз съм човек на молитва)

и любимата ми версия:

Psalm 109:2-4 Young’s Literal Translation (YLT) (перифразирам): 

Светът да прави каквото си иска: нечестиви устни, лъжливи езици, заблудителни устни, зло за добро, гонение без причина, трудности, проблеми и т.н., а аз? – молитва! 

Светът, дяволът и грехът да се опитват да правят каквото си искат – за мен най-естественото е молитвата, Бога, Святия Дух, Исус, Отец, вярата ми. 

Света… – а аз – молитва – толкова е елементарно. 

Това е истинска вяра.

Бог да ви благослови!