Съдържание
Възлюбени
18 човека са наречени възлюбени в Библията, като двама от тях са в Стария и 16 – в Новия Завет. Те са: Вениамин – Второзаконие 33:12; Данаил – Данаил 9:23; 10:11,19; Варнава – Деяния 15:25; Павел – Деяния 15:25; 2 Петрово 3:15; Епенет – Римляни 16:5; Амплий – Римляни 16:8; Урван – Римляни 16:9; Стахий – Римляни 16:9; Трифена – Римляни 16:12; Трифоса – Римляни 16:12; Персида – Римляни 16:12; Тихик – Ефесяни 6:21; Колосяни 4:7; Онисим – Колосяни 4:9; Лука – Колосяни 4:14; Тимотей – 2 Тимотей 1:2; Филимон – Филимон 1:1; Алфия – Филимон 1:2; Онисим – Филимон 1:16
Освен това, над 20 пъти в Новия завет всички автори на послания се обръщат към своите читатели с: възлюбени. Това включва всички членове на църквите на които Павел, Петър, Йоан, Яков и Юда писаха. Апостол Йоан, например, в трите си послания употребява този термин 8 пъти.
Всичко това говори за установяването на един принцип, на базата на Божия характер разкриващ се чрез Исус Христос. Можем спокойно да кажем, че Бог ни е възлюбил и можем да се чувстваме сигурни в Неговата любов. Чрез жертвата на Исус Той ни уми, оправда, освети и даде способността да Му угаждаме. Нека видим как стана всичко това.
Исус беше наречен възлюбен
Идеята и концепцията за измерението на възлюбения, разбира се, намира своята основа в Исус.
Матей 3:17 И ето глас от небесата, който казваше: „Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение.“
Исус беше възлюбен син – не просто син, за когото бащата нехае, а такъв, който е приемник на всичката слава на бащата. Е, ние, като християни също не сме просто синове, а възлюбени синове. Божието благоволение е върху нас. Бог ни обича. Бидейки сигурни в Неговата безусловна любов, ние имаме дръзновение пред Него и не бягаме от Него, а към Него, какъвто и да е проблемът.
Матей 12:18 Ето Моя Слуга, Когото избрах, Моя възлюбен, в Когото е благоволението на душата Ми. Ще положа Духа Си на Него и Той ще възвести съд на народите.
Бог употребява толкова интимен език тук – възлюбен, благоволение, душата Ми, Духа Си… Личи си, че Бог се наслаждава на Своя Син. Е, Той го прави и за нас, като Негови възлюбени синове.
Матей 17:5 А когато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и, ето, от облака се чу глас, който каза: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте.“
Измерението на възлюбения освобождава власт и авторитет, понеже е според Божието благоволение, Божията воля, Божия план и Божията цел. Ние вече сме възлюбени, не поради нещо, което ние сме извършили, а поради това, което Исус извърши, а нашата част е да осъзнаем това, че сме възлюбени, за да можем с власт да декларираме и освобождаваме Божията сила.
Една от най-големите пречки пред християните е когато те се подадат на обвиненията на обвинителя на братята – сатана и повярват в неговите лъжи, най-голямата от които е, че Сам Бог ни е отхвърлил, поради греха ни, поради неадекватността ни, поради недостатъчността ни (учениците попитаха Исус: „Кой, Господи, е съгрешил, за да може този човек да се роди сляп? Той ли, или родителите му?“ Интересно как можеше самият човек да е съгрешил, след като се беше родил сляп – трябва да е съгрешил преди да се роди, но, по-важното е, че Исус каза: Никой – „Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се изявят в него Божиите дела.“).
Когато се намираме в състояние на осъждение, как точно ще освободим вяра и сила, молейки се за нещо, или за някой друг? Невъзможно! Ще намерим хиляди причини в собствения си ум, след като вече сме се помолили, защо сме недостойни да получим това, за което току-що сме се помолили. Ако, обаче, сме свободни от осъждението и сме уверени в Божията любов и във факта, че ние сме Негови възлюбени, моментално и автоматически вярата ни и силата ни нарастват. Дори Исус, преди да се моли, в някои случаи, казваше: „Отче, Аз знам, че Ти Ме слушаш. Благодаря Ти.“ Разбира се, Исус не правеше това, за да подготви Себе Си, понеже Сам Той беше Бог и Словото, но Той го правеше, за да покаже модел, който ние да следваме.
Марк 1:11 И дойде глас от небесата: „Ти си Моят възлюбен Син; в Теб е Моето благоволение.“
Бог дори го потвърди, като го каза два пъти: един път за хората, като форма на прокламация (Това е Моят Възлюбен Син) и един път на Самия Свой Син (Ти Си Моят Възлюбен Син). Бог прави същото за нас. Той се хвали с нас пред другите (Бог дори се хвалеше с Йов пред сатана), но Той казва директно и на нас, че ни обича и че ние сме Неговите възлюбени синове и дъщери. Ние също трябва да тичаме към Него и да споделяме с Него нашите победи, които са всъщност Негови победи, както учениците на Исус се върнаха и започнаха да разказват как демоните са бягали от тях, след като Исус ги овласти.
Йосиф, преобраз на Исус в Стария Завет, каза на братята си: „Отидете и разкажете на баща ми за цялата ми слава в Египет.“ Той знаеше, че баща му много ще се зарадва за влиянието на Йосиф в империята. Така Отец се радва, когато разгласяваме славата на Исус пред Него, така Той се радва и когато се хвалим с Неговата сила и слава, за победите, които Той ни дава.
В следствие от това, че Исус спечели този статут за нас (възлюбени), ние, които сме в Христос автоматически сме и приети във Възлюбения. Ефесяни 1:6 казва, че това е… „за похвала на славната Си благодат, с която ни е облагодетелствал във Възлюбения Си“
Ние бяхме наречени възлюбени
Римляни 1:7 до всички в Рим, възлюбени от Бога, призовани да бъдат светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господ Исус Христос.
На практика Павел нарича всички светии: възлюбени.
Римляни 9:25 Както казва и в книгата на Осия: „Ще нарека Мой народ онези, които не бяха Мой народ, и възлюбена – онази, която не беше възлюбена.“
Предишният ни статут е бил: не-възлюбени, но сега е: възлюбени.
Колосяни 3:12 И така, като Божии избрани, святи и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение.
1 Солунци 1:4 Понеже знаем, възлюбени от Бога братя, че Той ви е избрал;
2 Солунци 2:13 А ние сме длъжни винаги да благодарим на Бога за вас, възлюбени от Господа братя, затова, че Бог отначало ви е избрал за спасение чрез освещение от Духа и вяра в истината,
Евреи 6:9 Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за по-добро нещо, което води към спасението.
1 Коринтяни 4:14 Не пиша това, за да ви посрамя, но да ви увещая като възлюбени мои синове.
Не просто възлюбени като същества, които Бог обича, както Той обича да кажем животните или растенията, а възлюбени синове, което е директна препратка към Неговия възлюбен Син.
1 Коринтяни 4:17 Поради тази причина ви пратих Тимотей, който е мое възлюбено и вярно чедо в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христос, такива пътища, каквито поучавам навсякъде във всяка църква.
Особено интересен стих е Филипяни 4:1
Затова, възлюбени и многожелани мои братя, моя радост и мой венец, стойте така твърдо в Господа, възлюбени мои.
В един стих апостол Павел 2 пъти използва думата възлюбени. Ако това не е специален, духовен, емоционален, изпълнен с любов израз на Божието отношение към нас, не знам кое би било. Апостол Йоан пък нарече себе си: ученикът, когото Исус обичаше. Този израз не се среща никъде другаде, освен в неговото собствено евангелие; не е като това да беше всеобщото мнение на всички ученици; те дори му се ядосваха и това не беше проява на гордост и отхвърляне на останалите ученици от негова страна – това просто беше декларация на неговата вяра, че той беше възлюбен от Бога. След това, в посланията си той използва същия термин 8 пъти, което е около 1/3 от всички пъти, когато този термин е използван в Новия Завет. Този човек разбираше измерението на възлюбения и искаше да го предаде на всички, поради което не се скъпеше да го използва.
Подобно на това, Мойсей нарече сам себе си: най-смиреният човек на Земята (Числа 12:3). Отново, това не беше гордост или арогантност, а разбиране на взаимоотношението му с Онзи, Който му даваше тази увереност.
Накрая, нека ясно да кажем: фактът, че Бог ни нарича: възлюбени не ни освобождава от отговорността да ходим с Него в святост и чистота. Най-малко три стиха ни показват, че ние имаме отговорност да се пазим от греха:
Неемия 13:26 Не съгреши ли така Израелевият цар Соломон? Ако и да не е имало между много народи цар, подобен на него, който беше възлюбен от своя Бог и когото Бог направи цар над целия Израел, но и него чужденките жени накараха да съгреши.
1 Коринтяни 10:14 Затова, възлюбени мои, бягайте от идолопоклонството.
Яков 1:16 Не се заблуждавайте, любезни мои братя!
Тези стихове ни показват, че, макар и възлюбени, ние трябва да бягаме от греха, да се противим на дявола, да се приближаваме към Бога и да изпитваме себе си да не попадаме в заблуди. Тук църквата и офисите, които Бог е установил в нея (апостол, пророк, учител, пастор, евангелизатор) идват на помощ, за да предпазят светиите от това те да бъдат блъскани и завличани от всеки вятър на учение (Ефесяни 4).
Какво ни помага осъзнаването, че сме възлюбени, след като въпреки всичко пак трябва да пазим себе си? Това, че дори да съгрешаваме, ние имаме дръзновение поради Божията увереност в нас; че Бог никога няма да ни остави или забрави; че Той има нова мислост за нас всяка сутрин; че Той иска нашето взаимоотношение, а не нашите жертви; че Той ни обича безрезервно и безусловно; че Той ни е дал Святия Си Дух, за да ни помага в нашата немощ; че винаги имаме към кого да се обърнем; че сме облечени, чрез спасението, в силата и славата на Бога и че роденото от Бога – синовете и дъщерите на Бога, които са възлюбени Нему – имат силата и способността да не съгрешават.
Много християни правим грешката да се опитваме с всички сили да бъдем святи, за да можем да застанем с дързост пред Бога, като праведни пред Него (на базата на постижението си, ние считаме, че ще бъдем приети и почетени от Бога). С други думи, без да го осъзнаваме, ние се опитваме да впечатлим Бога. А всъщност трябва да бъде точно обратното – Бог ни направи праведни, когато ние приехме Неговия безплатен дар на спасение, поради жертвата на Исус и с този статут на праведност дойде и възможността ние да имаме лично взаимоотношение с Бога чрез Святия Дух, което естествено принася плодът на святостта.
Тоест, ние не се мъчим външно да произведем святост и чрез нея да се определяме като праведни, а приемаме Неговата праведност чрез покаяние и вяра, развивайки взаимоотношение с Него, което ни прави естествено по-святи и по-святи. В първият случай всичко става чрез своеобразно изпълнение на някакъв Закон, а във втория – чрез преизобилната благодат на Бога в живота ни, която ни разкрива Неговата доброта, любов и слава и ни прави да се чувстваме приети във Възлюбения, получавайки ние самите увереността, че сме възлюбени. Като такива, няма нужда да съгрешаваме.
Бог да ви благослови!
