Съдържание
Божият образ и подобие в нас
Образът
Когато Бог създаде човека, Той го създаде по Своя образ. Това не означава, че Бог изглежда като нас – ние самите изглеждаме толкова различно – има белокожи, чернокожи и всичко по средата. Има високи и ниски. Има слаби и пълни. Има красиви и не дотолкова красиви. Така че, като кой от нас изглежда Бог? Бог бял ли е или чернокож, червенокож, жълтокож? Висок ли е или нисък? Мъж ли е, или жена? Слаб ли е или пълен? Не става дума за това изобщо.
Като се казва, че Бог ни създаде по Свой образ се има предвид, че Бог е създал всеки един от нас според образа, който Той е имал в Своя ум за всеки един от нас – кой как да изглежда. Той е Творецът и като всеки творец Той решава как да изглежда творението Му. Като скулптор, или художник, или грънчар.
Като бебе всеки е изглеждал перфектен, според образа, който Бог му е дал. Друг е въпросът, че има наследствени неща, които понякога се пренасят в поколенията, а има и това, че човек сам трябва да се погрижи за себе си и ако не го направи, няма да бъде това, което Бог е имал напредвид за него / нея. Затова е толкова важно човек да се грижи за себе си, за да бъде съвършеният Божий образ.
Защо е важно? Понеже никой никога не е виждал Бога, нали? Но, когато Исус дойде, Той каза, че който е видял Него, видял е Бога. Тук има един принцип. Никой никога не е виждал Бога и никой не знае как Бог изглежда. Но, ние сме Неговото тяло – Неговата видима форма, така че ако искате да видите Божиите ръце, ето ги. Ако искате да видите Божиите очи – ето ги. Божиите нозе? Ето ги. Вие сте тези неща. Затова, пазете себе си, пазете физическото си тяло, понеже ако Бог реши да извърши каквото и да е на Земята, няма как да го извърши без вас.
Значи, когато се говори за Божия образ става дума за физическия образ (тялото), който ние имаме, понеже Бог така е искал да изглеждаме – според образа, който Той е имал във въображението Си, така ни е направил.
Подобието
Когато Бог създаде човека, Той го създаде и по Свое подобие. Тук вече става дума за нещо духовно, не физическо.
Бог е любов. Това е същността Му. Това е природата Му. Това е естеството Му. Това е идентичността Му. Това е мотивът Му. Това е действието Му. Той функционира, действа и върши всичко понеже е любов, чрез любов, за любов и с цел любовта Му да бъде разширена и разбрана от творенията Му.
Ние сме подобни на Него. Нашата същност, природа, естество и идентичност, след новорождението ни, също е любов. Нашата най-дълбока, вътрешна, сърдечна ядка – сърцевината на сърцето ни, скритият в сърцето човек, вътрешния човек – е любовта.
Човек винаги може да реагира по два начина – или с делата на плътта, или с плода на Духа. Когато ни наранят, обидят или направят мръсно, винаги първото, което ни хрумва, е да отмъстим, на нараним и ние, да действаме според делата на плътта. Те са винаги на повърхността на нашето естество, понеже са се оформили в нас защото живеем в такъв свят. Те са на повърхността и само чакат нещо да ги предизвика – веднага са готови да предложат своите „услуги“. Делата на плътта са изредени в Библията: „блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, магьосничество, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и други подобни“. Всеки може да се напие, да псува, да се ядосва, да критикува и да мърмори, нали?
Ако, обаче, искаме да действаме подобно на Бога, според Божието подобие, ще се наложи да не отговаряме веднага на лошия човек; ще се наложи да не се подаваме на лесния отговор веднага, а ще се наложи да бръкнем малко по-дълбоко в себе си, за да видим и изровим истинската си същност – любовта. Ще се наложи да я изкопаем, да я поотърсим от праха и да я използваме. Плодът на Духа също е изреден в Библията: „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание“. Това са трудните за правене неща, но пък са това, което Бог би направил в ситуацията.
Затова Библията казва на толкова много места: Размишлявайте върху Словото. Мислете върху него ден и нощ. Не се откланяйте наляво или надясно. Нека погледът ви бъде фиксиран в Бога. Внимавайте в Словото. Фокусирайте се в него. Вглъбете се. Защо? Защото така бъркаме надълбоко в себе си и изкарваме истинската си същност – тази на любовта към Бог и хората.
И така, образът на Бога е свързан с начинът по който Бог ни е видял преди да ни оформи, а подобието е свързано с начина на живот на човек, в усилията му да стане подобен на Бога в Неговата любов.
Скритият в сърцето човек
1). Този скрит в сърцето вътрешен човек мисли по различен начин. Той обновява ума си постоянно. Не е като останалите. Останалите реагират еднакво негативно, а той реагира изненадващо позитивно. Той се удоволства в това да бъде не като другите, но да бъде уникален.
2). Този скрит в сърцето вътрешен човек се стреми към трансформация. Преобразяване. Метаморфоза. От гъсеница в пеперуда. Гъсеницата е буболечка (ларва на насекомо), а пеперудата е летящо насекомо. Не аз живея, а Христос живее в и чрез мен.
3). Този скрит в сърцето вътрешен човек знае, че отделен от Бога е нищо и никой. Той се идентифицира с Бога. Той е смирен и кротък. Той иска да прослави Бога с живота си, не да се хвали със собствената си сила, мъдрост и постижения.
4). Този скрит в сърцето вътрешен човек не се защитава и оправдава. Той просто не може да бъде съблазнен, обиден и огорчен. Той е свободен. Той е уверен. Той е центриран в Бога.
5). Този скрит в сърцето вътрешен човек черпи живот от взаимоотношението си с Бога. Той е в постоянна молитва. Той заразява. Радостта е заразна. Увереността е заразна. Само и смирението да можеше да бъде заразно, ама защо така хората толкова трудно се заразяват със смирение?
6). Този скрит в сърцето вътрешен човек е в пълнота. Нищо не му липсва, за нищо не се тормози, към нищо не се протяга с цел да си осигури щастие. Щастието е нещо вътрешно за него и той може да кара с все по-малко и по-малко и пак да е щастлив.
7). Този вътрешен човек няма своя собствена праведност. Не се хвали. Не се превъзнася. Христос е неговата праведност. Затова и самият той не съди, не критикува, а е свободен. Той знае своите собствени слабости и разчита единствено на Божията благодат да ги покрие.
Бог обитава по един или друг начин във всички хора. Затова не можем да си позволим да разделяме хората по цвят на кожата, по статут, по образование или по какъвто и да е друг критерий. Затова ни се казва да обичаме всички, както Бог е възлюбил нас. И ние сме били различен цвят от другите, и ние сме имали различен статут, и ние сме били с различно образование или дори без образование, но Бог ни е възлюбил, привлякъл и притеглил към Себе Си, така че, ето ни днес – стоим в Него, хвалим Го, издигаме Го и Му се покланяме. Така трябва да обичаме и всички останали хора, понеже Бог обитава и в тях и един ден ще ги привлече и те ще откликнат на Неговия призив. Библията казва, че всяко коляно ще се преклони и всеки език ще изповяда, че Исус е Господ. Затова, не критикувайте, а благославяйте; не плюйте, а се молете; не мразете, а обичайте хората. Амин!
Бог да ви благослови!
