Същността на Божия завет с нас
Ще разделя това послание на 3 части. Първо ще разгледам сърцевината на Библейския завет; след това методът на сключване на завет и накрая – какво означава той за Църквата.
Толкова много хора днес са объркани от създалата се ситуация в света. Толкова много страх, толкова много спекулации (пак поради страх), толкова много притеснения, кършене на ръце и негативизъм. Много ми се ще Църквата на Господ Исус да бъде адекватна в това време на изпитание.
Но, за съжаление, тя не е адекватна. Милиони християни очакват края на света, Антихрист, голямата скръб и какво ли още не. И, когато чуят за някоя нова конспирация, веднага се съгласяват с нея (отново от страх – уууу, светът повече никога няма да бъде същия, настават тежки времена, края на света идва, Исус се връща и т.н.)
Библейският завет
За да мога да дам своята лепта и да помогна с това, което Бог ми е дал като разбиране от Своето Слово, бих искал да ви върна към една древна практика – сключването на завет. Ние живеем в XXI век, в западно общество и нямаме никаква идея какво е завет, но ако успеем да схванем идеята, църквата ще бъде най-силният партньор на Бога, най-големият кошмар на врага и най-ефикасният ходатай за света.
И така, Библейската идея да се сключи завет (на Иврит – да се прореже завет), е любовта. Давид и Йонатан сключиха завет, понеже любовта между тях превъзхождаше еротичната любов между мъжа и жената. Любовта между тях, като братя, беше толкова силна, че заветът между тях беше непробиваем (запомнете тази дума). Дори, след като Йонатан умря, Давид държеше да благослови богато всичките му потомци. Дори и след като го направи, Давид попита: „Няма ли още някого от Сауловия дом, на когото да покажа милост, заради Йоанатан?“ Намери се един син на Йонатан – Мемфифостей, сакат и с двата си крака.
Знаете историята – Мемфифостей беше извикан при Давид, определи сам себе си като мъртво куче, но придоби милост и благословение, като винаги се хранеше на трапезата на Давид. Нали се сещате за какви маси става дума, препълнени с храна и хора и от двата края. Мемфифостей седеше на трапезата. Беше сакат и гледаше на себе си като на мъртво куче (нямаше самочувствие, беше с комплекси за малоценност, чувстваше вина), но в същото време, когато си седнал на трапезата на Царя, не се вижда, че си със сакати крака.
Църквата също има трески за дялане, също има слабости, неадекватности, недъзи, страхове, притеснения, малоценност, незрялост, неверие, съмнения и т.н., но Бог е решил, заради завета Си, да постави църквата в Христос, отдясно на Неговия престол и определено на Неговата трапеза, дори в присъствието на неприятелите й. Затова е време църквата да спре да гледа на собствените си „сакати нозе“ и да приеме Божият възглед за нея, а именно: църква славна, без петно, бръчка, или друго такова нещо, но свята и непорочна, чрез която Бог иска да разкрие на небесните демонични началства и власти Своята премъдрост.
Бог е прорязал завет с църквата Си.
Мемфифостей имаше всичко – достъп до царя, статут, позиция, власт, слуги и благословения. Това е което и църквата има, но в много по-голяма степен, защото царят в нашия случай не е просто Давид, а Господ Исус Христос. Църквата е скрита с Христос в Бог Отец – в Неговата любов, в Неговата прегръдка, в Неговия завет.
Методът
Когато се прорязва кръвен завет, двете страни викат свещеник за церемонията, разменят си подаръци (с което заявяват: всичко мое е и твое и всичко твое е и мое, при нужда). Произнасят се проклятия за нарушаване на завета, след което прорязват дланите си, или китките си, смесват кръвта си и пият вино примесено с кръвта и на двете страни. Вече те са кръвни братя – заветни партньори. Враговете на единия стават врагове и на другия.
Кръвта на завета е толкова свещена, че никой не нарушава кръвен завет. Дори до наши дни, на места, където племена продължават да сключват кръвни завети, в продължение на цялата история на даденото племе няма регистриран нито един случай някой да е нарушил кръвен завет. Такъв човек ще се счита за недостоен да ходи по почвата под краката си. Собственото му семейство ще го предаде на смърт.
За Бог кръвта също е свещена, защото животът е в кръвта. Проляна ли е кръв – заветът е непробиваем. Проляна ли е кръв, животът на пролелите кръвта се свързва, понеже животът е в кръвта. Пролял ли си кръвта си, значи си готов да посветиш и живота си. Най-големите врагове, след сключването на кръвен завет, стават най-големите приятели. От там идва фразата: „Приятел по-близък и от брат“. Затова, когато Бог сключи завет с Авраам, той беше наречен Божият приятел – не приятел в смисъла, който днес влагаме (моето аверче), а заветен партньор – заветен приятел.
Яков 2:23 „Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда и се нарече Божий Приятел“.
В по-старите преводи, които са правени още докато са се сключвали кръвни завети почти навсякъде, думата Приятел е с главна буква. Става дума за заветен партньор – заветен приятел.
Бог е прорязал завет с църквата Си.
Бог не се отмята от завета – никога и под никакъв предтекст. Когато предателят Юда отиде в градината и целуна Исус, помните ли как Исус го нарече?
„Приятелю (с главно П отново), за каквото си дошъл, направи го“.
Юда може да наруши завета, но Исус не го нарушава. Ние можем да излезем от завета си с Бога, ако решим, но Той не излиза. Словото казва: Ние можем да бъдем неверни, но Той верен остава.
В Битие 17:4 Бог отива при Авраам и му казва:
„Аз съм (или: що се отнася до Мен; доколкото зависи от Мен) – ето заветът Ми с тебе: ти ще бъдеш баща на много народи“.
Авраам можеше да приеме или отхвърли завета на Бога, но от Божия страна, заветът си стоеше.
Църквата
Бог е прорязал завет с църквата Си. Кръвта, която се проля е на Собствения Му Син. Никога Той няма да забрави църквата, нито някога ще я остави. Новият завет е вечен завет, основан върху завета на Бог с Авраам, с по-добри обещания от завета с Мойсей, с по-добър Първосвещеник като посредник на завета, според чина на Мелхиседек.
Вижте какво казва Евреи 6:13-20
Защото когато Бог даваше обещание на Авраам (обещание = завет, ще го видим в един от следващите стихове), понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, като каза: „Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа. И така, Авраам, като прояви търпение докрай, получи обещаното (обещание = завет). Защото както човеците се кълнат в някого, по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, слага край на всеки спор между тях, така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието (обещание = завет), че намерението Му е неизменимо (отново тази дума, непробиваем), си послужи с клетва, така че чрез две неизменими неща (1). Бог да ти обещае и 2). Бог да ти се закълне в Себе Си), в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда; която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е вътре зад завесата; където Исус като предтеча влезе за нас и стана Първосвещеник довека според Мелхиседековия чин.
Кога Исус стана нашия първосвещеник? За да встъпи в длъжност нов първосвещеник, първо той трябва да се очисти (измие с вода); второ – да бъде помазан; трето – да бъдат изговорени думи върху него.
Сещате ли се кога се случи това с Исус? При река Йордан Той отиде да се кръсти от Йоан, но Йоановото кръщение беше кръщение за прощаване на греховете, затова Йоан му каза: „Ти ли ще се кръстиш от мен? Аз трябва да бъда кръстен от Теб“. Исус му каза: „Ти не разбираш какво се случва в момента, но, довери Ми се“.
Исус влезе във водата за да се измие (да бъде кръстен, да бъде очистен церемониално, да се приготви), след което Святият Дух слезе върху Него и Го помаза и накрая Бог Отец изговори Своето Слово върху Него, ръкополагайки Го за Първосвещеник.
Във водното кръщение на Исус виждаме и Неговото встъпване в длъжността на Първосвещеник. След кръщението, още след първите изцеления, които извърши, се казва:
А Той извърши това, за да се сбъдне писаното от пророците, че Той понесе нашите болести и със скърбите ни се натовари (още опреди кръста, защото вече беше Първосвещеник – Посредник – Ходатай на Новия завет, който носеше.)
И така, Бог даде обещание на Авраам, Бог сключи завет с Авраам – проряза завет, като раздели животните на две и мина посред тях, изговори обещанието Си и запечата завета. Чрез това, че Сам Бог му стана гарант, Той сложи край на всеки спор – обеща на наследниците на Авраам. Какво направи Авраам?
Римляни 4:16-21 „Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е отец на всички ни (както е писано: „Направих те отец на много народи“) пред Бога, на Когото повярва, Който съживява мъртвите и повиква в действително съществуване онова, което не съществува. Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“ Без да отслабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба, обаче не се усъмни относно Божието обещание чрез неверие, а се закрепи във вяра и отдаде слава на Бога, уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.“
Ето защо Авраам беше твърдо убеден и не се поклати, понеже разбираше какво е Бог да сключи завет с теб.
Църквата днес може да вярва с вярата на Авраам, понеже Бог е прорязал завет с нея, който е неотменим, непробиваем и вечен. В този Нов завет, Църквата се храни с плътта на Исус, пие кръвта Му и има възкресенски живот.
В този Нов завет Църквата може да вземе Божиите обещания и да бъде твърдо убедена, без да гледа на ситуации, обстоятелства, епидемии, катастрофи и прочие.
В този Нов завет Църквата обрязва не краекожието на плътта си, а сърцето си и се привързва към Господа.
В този Нов завет Църквата е цар и свещеник.
В този Нов завет Църквата е Храм на Святия Дух.
На този Нов завет, Евреи 7:22 казва, че Исус стана поръчител, гарант.
В този Нов завет, Евреи 7:24-25 казва за Исус, че „Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава към друг. Затова и може съвършено да спасява тези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее, за да ходатайства за тях.“
Самият Исус ходатайства за нас. Уау! Когато сме на зор за нещо, обаждаме се на най-доверения си човек, който познава този, от когото зависи пробива ни и му казваме: „Ще ходатайстваш ли за мен пред този човек“? Принципът на гаранта е една от движещите сили в света. Дори, нашите православни и католически братя го използват с вярата си в Божията майка – дева Мария. Според тях, когато се молим на Исус, ние първо минаваме през посредничеството на Неговата майка, понеже кой най-добре би успял да убеди Сина да извърши нещо, ако не собствената Му майка? Ние, протестантите, разбира се, имаме друго разбиране, а именно, че ние не се молим на Исус, а на Отец, в името на Исус, чрез силата на Святия Дух и не Божията майка, а Самият Исус ходатайства пред Отец за нашия призив, цел и съдба в Бога.
Дали църквата днес може да стъпи на кръвния си завет с Бога, когато ходатайства? Дали вместо да се държи като просяк, като сирак и като умряло куче, църквата може да се изправи и като Авраам да ходатайства за днешния Содом и днешния Гомор с увереност, поради Божиите обещания? Авраам каза на Бога:
Ти не би направил такова нещо, да убиеш праведния заедно с нечестивия, така че праведният да бъде като нечестивия! Ти не би направил това! Няма ли Съдията на цялата земя да върши правда?
Някой от нас наскоро да се е помолил по този начин?
„Аааа, как ще кажем такова нещо на Бога, да не сме луди?“ Не, не сме луди, просто не познаваме завета си с Бога и сме изпълнени със страх, съмнения и неверие.
Когато едни от първите мисионери отиват в джунглите на Африка преди стотина години, те се опитват да стигнат до вътрешността на континента, но не успяват (не ги пропускат племената да преминат през териториите им) и в крайна сметка разбират, че за да се случи това, първо ще им се наложи да прорежат завет с някое от племената, което да бъде техен местен, локален представител и гарант (ходатай, посредник).
Днес Бог отново се опитва да достигне до вътрешността, а и до краищата на Земята, но има нужда от Своите местни, локални представители, с които е прорязал завет в кръвта на Сина Си – Неговото Тяло на Земята – Неговите представители, както Авраам беше (Преди Бог да унищожи Содом и Гомор, Той отиде да говори със своя представител – със Своя заветен приятел – със Своя локален ходатай).
Във времето на Авраам всичко се приписваше на Бога и затова той ходатайстваше по този начин, опитвайки се да разубеди Бога, но днес църквата знае кой е истинският виновник за земните бедствия и проклятия. Та, като го знае, Църквата воюва ли в ходатайство срещу врага, с власт, по силата на кръвния завет? Църквата гони ли дявола, унищожава ли делата на дявола, ходи ли във вярата на Авраам, в стъпките на Исус, в силата на Духа? Или църквата днес продължава да разбира ходатайството като: „Господииииии, моля Теееееееее, милост Таткооооо“ и то с отношението на мъртво куче – просяк. Това не е библейско ходатайство основано на завета. Това е отчаяно подобие на молитва – това е пародия основана на пълно неверие и страх.
Ако църквата днес разбере кръвния завет, най-лесното нещо ще бъде спасението, изцелението, освобождението, благоденствието, протекцията, пълнотата и победата в Христос да бъдат преживяни от всеки един от нас поотделно и от всички заедно, като Тяло.
Ефесяни 2:10-13 „Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим. Затова помнете, че вие, някога езичници по плът, наричани необрязани от тези, които се наричат обрязани – с обрязване на плътта, което се извършва с ръце, в онова време бяхте отделени от Христос, отстранени от Израилевото гражданство и чужденци към заветите на обещанието (обещание = завет), без да имате надежда и без Бога на света (Когато нямаше завет, нямаш нищо). А сега в Христос Исус вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта (кръвния завет) на Христос.“
Обобщение
Ето как стоят нещата днес:
1). Поради завета Си с нас, Исус съгради църквата Си още докато беше на Земята и й обещава че портите на ада няма да й надделеят.
2). Исус отиде при Своя Отец, но остави ключовете (властта) на Земята на църквата (както когато някой ще заминава за чужбина и оставя ключовете на свой приятел (заветен партньор), който да се грижи за къщата му, докато него го няма.
3). Каквото църквата позволи, това ще се случи, защото вече ще е позволено (одобрено, парафирано) на небето, понеже така е решил локалния земен заветен партньор на Бога. Това означават думите Каквото вържете и каквото развържете – каквото позволите и каквото забраните.
4). Вместо да обвинява Бога защо е допуснал, позволил или направо изпратил дадено бедствие, нека църквата се замисли тя защо го е позволила – тя е Божият заветен партньор на земята, тя е Божият представител, тя е Божият посредник, тя е Божият гарант на земята, че Неговата воля, както е на Небето, ще се изпълни на земята.
Честита ви нова отговорност, която току-що слезе върху всички вас :-)
Бог да ви благослови!