Съдържание
Божията сила
Всички богове на които служат народите се хвалят със силата и величието си. Понеже те са велики и страшни, затова хората им служат, понеже ако не им служат, тези богове ще се ядосат и ще ги накажат. За който и да е чужд бог да попитате вярващите в него, ще ви кажат, че този бог е най-велик (в смисъл, най-страшен), най-силен (в смисъл, не заставайте срещу него), най-могъщ (в смисъл, може по всяко време да ви смачка) и трябва да ходите много внимателно около него, за да не го предизвикате.
Апостол Павел, обаче, казва за нашия Бог, че „Кръстът е Божията сила”. Когато ние сме на погрешния път и имаме нужда от спасение (избавление), изцеление, освобождение, протекция, благоденствие, цялост или победа и имаме нужда от Божията сила, за да постигнем всичко това, според Павел Божията сила най-ясно се вижда не в това, че нашият Бог е най-велик (в смисъл, най-страшен), най-силен (в смисъл, не заставайте срещу него), най-могъщ (в смисъл, може по всяко време да ви смачка), а Божията сила се разкрива в Кръста.
Това е може би най-невероятното откровение в цялото Писание.
Как Бог разбира силата
Когато Бог иска да покаже колко е силен, вместо да хвали Себе Си, вместо да напомпва мускулите Си, вместо да плаши хората, вместо да се разкрива като гневен, ядосан и намръщен бог, Той ни посочва Исус, Който сниши Себе Си, стана уязвим човек и пое вината и срама на хората, които Го разпънаха на Кръст.
Филипяни 2:6-8 Исус, Който, като беше в Божия образ, пак не сметна, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.
Тази идея за Божията сила е съвсем различна от начина, по който ние мислим за силата. Затова в историята на църквата точно църквата е виновна за унищожението на толкова много хора и дори цели народи – понеже нашата идея за силен е, че е по-силен от останалите и следователно може да прави каквото си иска с тях, а силните винаги малтретират слабите.
Кръстът на Исус, обаче – това, че Исус дойде като човек, съблече божествеността Си, живя сред нас, изцеляваше болните, хранеше гладните, освобождаваше измъчените, нямаше време да яде и да спи от служене към хора, които бяха толкова неблагодарни, че Го предадоха на властите и макар Исус да можеше да се измъкне, избра да страда като им позволи да Го бичуват, да Го заплюват, да Му поставят отровна корона от тръни, да Го разпънат на Кръст като Му забият 15-20 сантиметрови пирони в ръцете и краката – Кръстът на Исус – разкрива, че Божията сила не е нищо друго освен Божият любящ, прекрасен, мислещ само за другите, само-пожертвователен, не-егоистичен характер. Това е Божията сила.
Кръстът разкрива, че Бог разчита на един любящ вид сила (а не на груб вид сила), която печели сърцата на хората, ако те пожелаят, като тя никога не би принудила сърцата на хората да ги накара да Го желаят. Не, Исус трябва първо да бъде издигнат от едно гладно и жадно сърце, което копнее за Него повече от за всяко друго нещо и тогава чак Той ще привлече човека към Себе Си. Решението да Го издигнем и да Го последваме е наше.
Исус беше Бог, но стана човек и не само това – Той понесе нашия грях и нашето проклятие върху Себе Си! Кръстът разкрива, че Божията сила е точно тази Божия любяща готовност дори да бъде бит и убит от Собствените Си творения. Това е вид сила, която уважава личността и свободата на другите. Това е вид сила, която не отмъщава, но е „търпелива“ и „мила“, „не настоява за своето“, „понася всичко, вярва на всичко, надява се на всичко и издържа на всичко.“ Това е вид сила, която е точно обратната на принудителната сила за която светът постоянно копнее – силата от типа „получавам нещата по моя начин защото така искам и понеже мога да ги получа, без значение колко хора ще прегазя по пътя си, колко принципи ще наруша, колко взаимоотношения ще прекъсна“ и т.н.
Кръстът разкрива Бог, Който ни обича такива, каквито сме – толкова много, че Самият Той да дойде като човек, за да преживее това, което ние преживяваме. Кой от другите богове иска да принизи себе си, да сниши себе си, да стане по-нисш, да се откаже от привилегиите си и да страда?
Чували ли сте за друг бог, който страда? Чували ли сте за друг бог, който обича? Чували ли сте за друг бог, който, вместо да си отмъсти и да накаже, решава Той Самият да понесе най-ужасната смърт на Кръст заради нас и нашата себична, горда и греховна природа? Знаете ли защо няма как да сте чували за друг такъв бог? Понеже няма друг такъв бог.
Как да преживеем Кръста?
Започнах с това, че Кръстът е Божията сила и това е най-невероятното откровение в цялото Писание. Как обаче ще преживеем това откровение? Когато спрем да гледаме на кръста като някакво историческо събитие (Да, Исус беше разпънат на Кръст за нашите грехове и после възкръсна, слава на Бога, сега вече ние можем да бъдем спасени, изцелени, освободени, богати, опазени, цели и пълни победители). Това хубаво, но то говори единствено за това какво Кръстът прави за нас, но въпросът е ние какво ще направим за Кръста?
Бог ще бъде ли спасен от нашите грехове? Бог ще бъде ли изцелен от раните, които ние сме Му нанесли? Бог ще бъде ли освободен от глупостите, които ние вършим? Бог ще се обогати ли чрез нас, или все тая, че е умрял за нас? Бог ще бъде ли опазен в сърцето ни? Бог ще бъде ли целият ни живот и Бог ще бъде ли пълен победител в това, че е решил да се жертва за нас? Ще спечели ли Бог от нас?
Как да преживеем откровението на Кръста? Като започнем да гледаме не към историческото събитие – Исус на Кръста, а като започнем да гледаме на Бог, на себе си и на света през очите на Кръста, тоест, когато прекарваме мисленето и действията си през Кръста. Разбирате ли? Да не гледаме към Кръста, а през очите на Кръста, за да разберем кое мотивира и накара Исус да даде живота Си.
Кръстът за апостолите
Кръстът стана максималното откровение за Павел, когато той премина от гледане на разпнатия Христос (като историческо събитие, заради което той дори гонеше други вярващи и ги хвърляше в затвора) към гледане през очите на разпнатия Христос – изведнъж всичко за него стана измет само Христос да придобиеше.
Кръстът стана максималното откровение за Петър, когато той премина от гледане на разпнатия Христос (като историческо събитие, заради което той се отрече от Исус пред свидетели, понеже го беше страх) към гледане през очите на разпнатия Христос – изведнъж Петър беше готов да умре за Бога по всяко време и дори спеше в нощта преди екзекуцията си.
Кръстът стана максималното откровение за църквата през I век, когато тя спря да гледа на разпнатия Христос като на историческо събитие и започна да преживява Бога реално – изведнъж църквата видя, че най-важното е да бъде едно с Исус, да служи на Бога, да бъде пример пред останалите, да носи товарите на бедните и болните, да се моли, да чака Бога и да очиства себе си, за да бъде църква славна, без петно, бръчка или друго такова нещо, но свята и непорочна – гладни и жадни вярващи, с преплетени корени – в Бога и помежду си – изпълняващи своя призив, цел и съдба. Амин!
Бог да ви благослови!
