Апатията

Апатията

Има три думи, с които най-добре бихме могли да опишем проблемите, които апатията създава в живота ни:

1). Мързел

Библията говори много за мързела в личен план. Мързеливият човек не си мърда пръста, не иска да оре, да сее (но иска да жъне), страхува се (лъв има на улицата) и изобщо – ленивата му ръка докарва сиромашия. 

Интересното е, че в тази област никой днес не е мързелив. Всички си търсят работа, всеки иска да печели, всеки прави нещо. Защо? Защото иначе няма да има какво да яде. Тоест, в личен план, понеже става дума за нас; понеже нашият стомах зависи от това; понеже иначе на нас ще ни е зле, ние гледаме да не мързелуваме. Ако ни мързи да отидем до кварталния магазин и да купим една крушка, която след това да сменим с изгорялата, но ни кажат, че ще ни платят за това, кой не би се мотивирал?

Проблемът идва, когато трябва да вършим нещо за Господа. Бог е дал таланти във всеки един от нас. Дали духовна дарба, дали някакъв плод на Духа, дали някаква способност, дали някакъв талант. Исус каза една притча в тази връзка:

Матей 25:26-28 А господарят му отвърна: ‘Ти си лукав и ленив слуга! Знаеше, че жъна, където не съм сял, и събирам, където не съм пръскал. Затова трябваше да вложиш парите ми при лихварите; аз пък, когато си дойдех, щях да прибера своето с лихва. Затова вземете от него таланта и го дайте на онзи, който има десет таланта; (тоест, онзи, който върши работата на господаря си). 

Затова изглежда, че Бог благославя някои хора постоянно, а други – не толкова. Не защото Бог не иска да ги благослови и тях, а защото те са попаднали под духа на ленивост и са пропуснали да инвестират тези таланти (между другото, пропускът в тази област може да е поради две неща: 1) от страх – първата крепост и 2) поради светски дух – аз съм вярващ, ама съм и човек. Нищо човешко не ми е чуждо).

Има прекрасен стих в Римляни, който ни насърчава много в тази посока:

Римляни 12:11 В делата си да не сте лениви, бъдете с пламенен дух, служете на Господа!

Как да го направим? Най-лесният и най-ефективният начин е да намерим някого с пламенен дух и да му подражаваме:

Евреи 6:12 Не бъдете лениви и подражавайте на онези, които чрез вяра и търпение наследяват каквото Бог е обещал.

2). Умора

Умората е част от атаката на апатията. Братът на умората е обезсърчението.

Исаия 40:28-31 Нима не знаеш? Нима не си слушал, че вечният Бог Господ е сътворил земните предели, че Той не се уморява и не изнемогва, че Неговият разум е непознаваем? Той дарява сила на изнурения и подкрепя изнемощелия. Даже юноши се уморяват и отслабват, и отбрани воини отпадат напълно, а тези, които се надяват на Господа, ще възстановят силата си като орли. Те ще се вдигнат на криле, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да изнемогват.

Понякога е нужен баланс между служение и почивка, понеже служението е като работа. Всеки има нужда от почивка от работата си. Това не значи, че напуска работата си, а че има нужда от почивка. От време на време, човек е добре да си почива, това не означава, че е напуснал Бог или служението си. Не говорим за двумесечна почивка веднъж на всеки три месеца, а за отделяне по някое време, за разтоварване, за изпразване на ума и т.н. 

Семейството също е служение. Личното време с Бог също е служение. Бог си почина на седмия ден. Една от заповедите беше дори животните да си почиват в даден ден.

Галатяни 6:9 Нека не се уморяваме да правим добро, защото навреме ще пожънем, стига да не се обезсърчаваме.

Лука 18:1 Исус им показа с притча, че трябва винаги да се молят и да не падат духом,

Ключът: Второ Коринтяни 4:16 Затова не се обезсърчаваме и макар външно като хора да отиваме към своя край, вътрешно се обновяваме от ден на ден.

Евреи 12:3 И тъй, за да не отслабвате и да не отпадате духом, помислете за Онзи, Който претърпя от грешниците такова поругание над Себе Си.

3). Изнемощяване / Предаване / Малодушие

Това е по-скоро постоянно състояние, а не просто временна атака. Депресията вече е навлязла сериозно в човека и той е непрекъснато отпаднал, изнемощял, изтощен. 

Йеремия 8:18 Тогава аз казах: „Кога бих се утешил в скръбта, сърцето ми е изнемощяло.“ 

Това е момент, в който човек чувства, че вече няма сили, едвам диша, не издържа. Знам, че изглежда сякаш това слово не е за нас, понеже изглеждаме толкова заредени, но това е дух – трябва да не го пренебрегваме. 

Дори пророк Илия изпадна в такава ситуация. Изкла много пророци на Езавел и точно когато човек би си помислил, че е на върха на кариерата си, той се депресира и поиска да умре. 

Много е опасно да сме около такива хора, понеже тяхната хронична умора измаря и нас:

Второзаконие 20:3 и да му каже: „Слушай, Израилю! Днес вие влизате в битка с вашите врагове. Нека сърцето ви не трепне, не се бойте, не бъдете малодушни и не изпитвайте ужас пред тях.“ 

Второзаконие 20:8 Надзорниците да известят още на народа: „Който е страхлив и малодушен, нека си тръгне и се върне у дома си, за да не прави малодушни сърцата на братята си, както своето сърце.“

Ключът – търпението. Молете се за търпение. Като свърши, молете се за дълготърпение.

Откровение 2:3 Ти имаш търпение и си търпял заради Мене, и не си се предал.

Бог да ви благослови!