Новорождението

Новорождението

Ще употребяваме спасение и новорождение като еднозначни термини.

– Много хора си мислят, че понеже ходят на църква, значи са спасени. „Ти спасен ли си?“ – „Даааа, аз ходя на църква.“

– Много хора си мислят, че понеже са вярващи в Бога, значи са спасени. „Ти спасен ли си?“ – „Даааа, аз вярвам в Бога.“

– Много хора си мислят, че понеже са родени в християнска държава, значи са спасени. „Ти спасен ли си?“ – „Даааа, аз съм българин, християнин съм.“

– Много хора си мислят, че понеже са били кръстени като бебета, значи са спасени. „Ти спасен ли си?“ – „Даааа, аз съм кръстен още от бебе.“

– Много хора си мислят, че понеже са добри хора и на никого не мислят злото, значи са спасени. „Ти спасен ли си?“ – „Даааа, аз на мравката път правя.“

– Много хора си мислят, че понеже познават пастора, значи са спасени (по асоциация). „Ти спасен ли си?“ – „Даааа, онзи ден си говорих с пастора.“

Процесът на новорождение

Какво, обаче, означава човек да бъде спасен? 

Йоан 3:1-7 Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски първенец. Той дойде нощем при Исус и Му каза: „Рави, знаем, че си Учител, изпратен от Бога, защото никой не може да върши тези чудеса, които Ти правиш, ако Бог не е с него.“ (Той започна да се подмазва на Исус). Исус му отговори: „Истина, истина ти казвам: ако някой не се роди отгоре (новороди), не може да види Божието царство.“ Никодим Го попита: „Как може възрастен човек да се роди? Нима може повторно да влезе в утробата на майка си и да се роди?“ Исус отговори: „Истина, истина ти казвам: ако някой не се роди чрез вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. Не се чуди, че ти казах: ‘Трябва да се родите отгоре’.”

1). Ако не се родим отгоре; ако не се новородим; ако по някакъв начин Бог не ни роди още веднъж, ние не можем да видим Божието царство.

2). Новорождението няма никаква връзка с повторно естествено раждане. Роденото от плътта си е плът. За да се новородим, този път трябва Духът да ни роди. Няма връзка с това дали сме родени в дадена държава, дали сме кръстени като бебе, дали ходим на църква и т.н. Това е дело на Духа.

3). Новораждането става чрез Дух и вода (Слово).

4). Ако не се родим отгоре; ако не се новородим; ако по някакъв начин Бог не ни роди още веднъж, ние не можем да влезем Божието царство. Можем да ходим на Църква, но Библията никъде не казва: „Най-важното нещо е да ходите на църква, за да се разбере, че сте вярващи“. Разбира се, когато някой е истински вярващ, той/тя ще ходят на Църква, понеже Църквата е Христовото Тяло, но обратното не е задължително вярно – това, че някой ходи на църква не го прави задължително вярващ. Духът, Словото и новорождението правят един човек да е истински християнин.

И така, новорождението трябва да стане от Духа; отгоре; от Бога, в сърцето ни.

Матей 18:3 Истина ви казвам: ако не се промените (обърнете) и не станете като децата, няма да влезете в небесното царство.

1). Нужна е стъпка от наша страна – да се обърнем, да се покаем, да се променим, да тръгнем в обратна на света посока. Покаяние не означава да изговорим думата: „Съжалявам“, а е свързано с действията ни след това.

2). Нужно е да приемем Бог както дете приема баща си или майка си. Не можем да заблудим Бог, като изплакваме съвестта си – „Ама аз ходя на църква, ама аз се моля, ама аз….“ Веднъж много хора отидоха при Исус и Му казаха: „Господи, ние бяхме редовни на църква, пасторът ни беше познат, пеехме в хвалението…“ Исус каза на подобни: „Махнете се от Мен, Аз никога не съм ви познавал.“ Идеята е, че новорождението е взаимоотношение с Бога, както дете с майка си или баща си.

И така, новорождението трябва да стане от Духа; отгоре; от Бога; в сърцето ни. Също така, ние самите трябва да заобичаме Бога и да започнем да изграждаме лично взаимоотношение с Него, както и да променим пътищата си. Защо?

Лука 13:1-5 В това време дойдоха някои хора и Му разказаха за галилейците, които Пилат убил, докато извършвали жертвоприношение. Тяхната кръв се смесила с кръвта на жертвите. Исус им отговори: „Мислите ли, че тези галилейци пострадаха така, защото бяха по-грешни от всички други в Галилея? Не, казвам ви; но ако не се покаете, всички тъй ще загинете. Или мислите, че онези осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги изби, бяха по-виновни от всички живеещи в Йерусалим? Не, казвам ви, но ако не се покаете, всички тъй ще загинете.“ 

В тези стихове идеята не е вечният живот, а това което бунтарството произвежда, но главното е, че покаянието обръща сърцето.

Покаянието

Покаянието е добре за нас, не за Бога. Бог е същият вчера днес и завинаги. Бог обича всички. Бог толкова възлюби света, че даде Сина Си за всички. Бог дава слънцето Си на праведни и неправедни. Бог не гледа на лице. Бог е любов, Бог прощава, възстановява, изцелява. Бог прощаваше грехове и преди кръста.

Един много известен проповедник разказва историята за блудния син и си изважда следния извод: „Ако ние не се смирим, Отец няма да ни приеме.“ Това не е верно. Отец ни обича и ни приема такива, каквито сме, но ако ние искаме да видим и влезем в Царството Му, ако ние искаме да бъдем Негови деца, ако ние искаме да Го хвалим, издигаме и величаем, покаянието, обръщането и тръгването по нов път са за нас. Отец приемаше другия Си син, въпреки, че той директно Го обвиняваше, че не Го е било грижа за него и че нищо не му бил дал през целия му живот. Вместо да го обвини и да поиска задължително покаяние от него, Отец му каза: „Сине, недей така. Ти си винаги с Мен. Всичко Мое е и твое. Правилно беше да се повеселим за брат ти, понеже той беше мъртъв (не Аз към него, а той към Мене), но оживя, загубен беше (не го изгубих Аз, не Аз се отрекох от него, а той се изгуби и избяга), но сега реши да се върне.“

Тоест, новорождението, спасяването, обръщането, са наша инициатива, когато ние самите осъзнаем (след като Бог ни привлече вниманието): 

– че сме далеч от Бога, 

– че имаме Баща, но живеем като сираци, 

– че имаме Един, Който ни обича, но ние не Му обръщаме внимание, 

– че имаме Спасител, който е осигурил по-различен начин на живот, но ние си искаме стария,

– че не можем да се справим сами,

– че служим на друг господар, когато се предполага Исус да ни е Господ,

– че живеем според делата на плътта, вместо да живеем според плода на Духа,

– че животът ни не е удовлетворяващ, нещо липсва…

Докато си живеем без да осъзнаваме всичко това, Бог пак си е Бог, Бог пак ни обича, Бог пак се грижи за нас, Бог пак ни дава слънце и дъжд, но, когато осъзнаем всичко това, ние сме тези, които си казваме, като блудния син: 

– В дома на моя Отец има толкова много храна, а аз стоя тука гладен; 

– В дома на моя Отец има толкова много любов, а аз живея в омраза;

 – В дома на моя Отец има толкова много святост, а аз живея в грях;

– В дома на моя Отец има толкова много красота, а аз живея в духовна, душевна, умствена и всякаква мизерия. 

И тогава решаваме да се обърнем към Него и да кажем: „Господи, съжалявам, че съм вървял в своите си пътища. Искам да живея за Тебе, искам да Ти служа, искам Ти да Си моя Господ (не парите, не жените, не мъжете, не колите, не бизнесите, не придобивките) – Ти.“ 

Тогава падаме на колене, смиряваме се и нещо вътрешно се случва с нас – сърцето ни е изведнъж различно, вече не ни се вършат същите неща като преди; вече не ни се кълне; вече не ни се ядосва; вече не ни се мрази; вече не ни се псува; вече не ни се бие; вече не ни се пуши; вече не ни се пие; вече искаме да обичаме, да бъдем близо до Бога, да Му служим. Защо? Понеже Словото казва:

1 Йоан 3:9 Никой, който е роден от Бога, не извършва грях, защото семето Му пребъдва у него и не може да греши, понеже е роден от Бога.

Когато човек е новороден, той копнее за Бога. Давид се молеше и каза: 

Както елен жадува за изворна вода, така душата ми жадува за Тебе, Боже! Душата ми жадува за Бога, за живия Бог: Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?

При новорождението нещо се е случило в сърцето ни, така че всеки път, когато сме изкушени да направим нещо, което знаем, че е грях, да не го правим. Ама не да не го правим, защото някой ще ни види, а защото обичаме Бога, защото Бог вече е част от ежедневието ни. За съжаление, много вярващи са все още като хора, които отиват на работа и работят, докато шефът е там, но като излезе шефът, всички се отпускат. 

Много вярващи правят и грешката да се изключват след църква и да „живеят“ до следващата служба – това не е новорождение и това е мизерен живот. 

Библията казва толкова ясно:

– Ако някой се кара с теб и иска да ти вземе ризата, дай му и горната си дреха. Колко християни ще направят точно обратното? 

– Ако брат ти има нещо против теб, отиди и се разбери с него. Колко християни ще говорят с всички, освен с брат си? 

– Ако нещо не ти харесва в някого, отиди и му го кажи на него. Колко християни ще изберат клюките пред това?

– Ако ще критикуваш някого, първо прегледай себе си да не стане така, че човека да има съчица в окото, а ти, който му даваш акъл, да имаш греда.

– Ако си тъжен, моли се, ако си радостен – пей хваления. Колко християни, когато са тъжни, обиждат и другия, за да може и на него да му е зле, а като са радостни, отиват на заведение?

– Ако врагът ти е гладен, нахрани го, ако е жаден, напои го. Колко християни, ако врагът им страда, те ще пеят от кеф?

– Ако искаш другите да се отнасят с теб добре, първо ти се отнасяй добре с тях. Колко християни си казват: „Ааа, той да не е направил нещо за мен, че аз да правя?“

– Ако искаш дълъг живот и безпроблемен такъв, уважавай родителите си – първата заповед с обещание. Колко християни се карат, бият и разделят с родителите си? 

– Ако искаш да бъдеш съвършен, Исус каза на младежа, фокусирай се в това да помагаш на бедните. Колко християни са себични и гледат да помагат единствено на себе си?

– Ако искаш да следваш Исус, вдигни си кръста всеки ден и Го следвай. Колко християни отпадат от църква и вяра веднага щом стане по трудничко и се изисква нещо от тях?

Това е съвсем различен начин на живот – при който Бог е въвлечен през цялото време с нас. 

Филипяни 2:12 Затова, възлюбени мои, както винаги сте послушни – не само в мое присъствие, но много повече сега, когато отсъствам, – постигайте (изработвайте) спасението си със страх и трепет…

Библията за новорождението

– Новорождението е свръхестественото действие на Божието Слово и делото на Святия Дух в живота ни, които ни променят изцяло и ни правят ново създание в Христос. Преди сме били родени по плът, поради смесването на мъжките сперматозоиди и женската яйцеклетка. Сега трябва да се родим отново, поради зачеването на духовното семе на Святият Дух – Словото на Бога, в нас.

2 Коринтяни 5:17 Затова ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново. 

Вярващият човек е ново създание. Каквото било – било, сега вече той живее по друг, различен начин. Думата ново не означава обновено, както когато човек си купува стара кола и я ремонтира.

Ефесяни 4:22-24 Да съблечете, според предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамните страсти, да се обновите в духа на своя ум и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и святост на истината.

Махаме, събличаме, отърваваме се, оставяме стария човек и поведение и се обличаме, поставяме, приемаме, ставаме нов човек.  

Римляни 10:9-10 Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява.

Това е начинът, но това не е еднократно действие. Ежедневно ние изработваме спасението си чрез вяра и изповед.

Галатяни 3:27-29 Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христос, с Христос сте се облекли. Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, нито женски; защото вие всички сте едно в Христос Исус.

Това твърдение на Павел е било революционно по онова време (юдейн-грък; римлянин-роб; мъж-жена). То и днес продължава да бъде, на много места – няма чернокож, няма бял, няма българин, няма ром, няма мъж, няма жена – има ново създание! 

Римляни 8:1-2 И така, сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус, които ходят не по плът, но по Дух. Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христос Исус от закона на греха и на смъртта. 

Никой няма да бъде осъден, ако ходи по Дух.

Римляни 8:14-16 Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове. Защото не сте приели дух на робство, та пак да живеете в страх, а сте приели дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче! Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чеда.

Святият Дух свидетелства в нас, че сме Божии. Затова питам: Привлечени ли сте от Бога? Обичате ли Бога? Святият Дух свидетелства ли ви?

Деяния 26:18 Да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените чрез вяра в Мене.

Вярващият е свободен от тъмнина, от Сатана, от демонични неща и т.н. Вярващият не просто е повторил молитва за покаяние и ходи на църква, той е сменил царствата, вече не живее в София, а в Бургас (не просто е казал, докато живее в София, че Бургас му харесва, а се е преместил).

1 Коринтяни 6:9-11 Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Не се заблуждавайте. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито прелъстителите на юноши, нито хомосексуалистите, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите ще наследят Божието царство. И такива бяха някои от вас (ключова дума: бяха. Защо? Понеже сега са ново създание и не са такива вече); но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господ Исус Христос и в Духа на нашия Бог.

1 Йоан 1:7-9 Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях. Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.

Да се научим да се извиняваме е много важно. На Бога и на хората, когато бъркаме. Трябва да преглътнем гордостта си, понеже иначе все едно казваме, че нямаме грях – така лъжем себе си и истината не е в нас. Всеки греши. 

Деяния 2:38 А Петър им каза: „Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.“

По Святия Дух ще познаем дали сме Божии. Усещате ли Святия Дух? Когато идвате на църква, нещо случва ли се вътре във вас? Нещо трепва ли? Нещо играе ли? Нещо вълнува ли се? Това е Святият Дух, Който ви привлича повече и повече към Исус.

Колосяни 1:21-23 И вас, които бяхте някога отстранени и врагове по разположение чрез злите си дела, сега примири чрез Неговата смърт в плътското Му тяло, за да ви представи пред Себе Си святи, непорочни и безупречни, ако останете основани и твърди във вярата и без да се помръднете от надеждата, открита на вас в благовестието. 

Вярата и новорождението са условни – ако.

Как да изграждаме спасението си

Това ни води до въпросът: Какво трябва да направим, за да изграждаме спасението си?

1). Когато за пръв път чуваме за Бога, или ако сме ходили на църква с години, но никога не сме имали лично взаимоотношение с Него, трябва да разпознаем факта, че сме грешници, че сме изгубени и че сме без надежда, без Бога. Ако нямаме това осъзнаване, трудно е да се каже дали сме спасени изобщо.

Ако човек си каже: „Аз и без Бог си бях добър човек, но сега с Бог ми е още по-добре“, тоест, ако Бог е просто добавка, новорождението ни е съмнително. Самата дума спасение говори за това, че човекът е бил в безисходица, иначе какво спасение е това?

Исус даде чудесна притча за човек дължащ 10 лв и друг – 10 000 лв., като господарят им прощава и на двамата. Исус пита: кой ще го обича повече? Ясно е, че онзи, на когото беше простено повече. Много пъти ние казваме, че обичаме Бога, но просто го казваме като допълнение, а не понеже осъзнаваме, че Бог ни е простил много.

Друга притча беше за фарисея и бирника. Единият се хвали пред Бога, а другият се бие в гърдите, че е грешник. Бог прощава на втория.

И накрая, защо Бог избра Петър пред повечето от другите ученици? „Отиди си от мен, Господи, понеже съм грешник“ беше отношението на Петър. А другите се караха кой е по-велик.

Другият ученик, който Бог избра по-късно беше Йоан, който имаше лично взаимоотношение с Бога. Освен тези двамата, можете ли да ми кажете още един от 12-те ученика, без Юда? Какво знаете за тях?

След учениците, най-известен е Павел. Той се считаше за най-големия грешник от всички. Известно време мислех, че той така и не преодоля греха си, че гонеше Църквата, но всъщност, това беше осъзнаване, че без Бога той не ставаше за нищо. Затова каза: „Всичко считам за измет, само Христос да придобия.“ Кой от нас може да го каже?

2). Трябва да се запознаем с това, което Исус извърши на Кръста, поемайки нашите грехове и побеждавайки дявола, греха и смъртта. „Хората Ми умират поради липса на знание“, казва Бог.

1 Петър 1:18-23 като знаете, че не с преходни неща – сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден ви от бащите ви, а със скъпоценната кръв на Христос, като на агнец – без недостатък и пречист, Който наистина беше предопределен преди създаването на света, но се яви в последните времена за вас, които чрез Него повярвахте в Бога, Който Го възкреси от мъртвите и Му даде слава, така че вашата вяра и надежда да бъдат в Бога. Понеже сте очистили душите си, като сте се покорили на истината, която докарва до нелицемерно братолюбие, обичайте се един друг горещо, от сърце, тъй като се възродихте не от тленно семе, а от нетленно, чрез Божието слово, което живее и трае до века.

3). Трябва да се покаем за греховете си и да повярваме, че Бог е възкресил Исус от мъртвите за нас:

Римляни 10:9-10 Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява.

Много важно тук е да знаем какво означава покаяние. Ние сме чували единствено, че като сбъркаме, трябва да се покайваме (извиняваме), тоест, че покаянието е устното изповядване на даден грях. Гръцката дума за покаяние (метаное), обаче, включва устната изповед, разбира се, но главната е идея е промяната на действието и посоката. По-точни синоними биха били: „Не отивай натам“, „не прави това.“ Дори в светската литература по онова време тази дума се е използвала по този начин: „Покай се“, тоест, „Не прави това, което си намислил, тръгни по друг път, който ще ти покажа.“ 

Тук има ключ, понеже ние много често наблягаме на това устно да се извиним след като сбъркаме, но не и на дела да променим пътя си. При истинското покаяние се променя действието, посоката, начинът на живот. 

Същото е като се молим за някого и усетим, че има нещо, за което не се е покаял. Караме човека да се покае устно и после се радваме, че вече е свободен. Да, ама не, той не е променил поведението си, просто е казал нещо си на глас – извинил се е. Думите не струват, ако действията не ги подкрепят. Исус не каза: „По думите им ще ги познаете“, а „По делата им ще ги познаете.“

Отново, 1 Коринтяни 6:9-11 Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Не се заблуждавайте. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито прелъстителите на юноши, нито хомосексуалистите, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите ще наследят Божието царство. И такива бяха някои от вас (ключова дума: бяха. Защо? Понеже сега са ново създание и не са такива вече); но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господ Исус Христос и в Духа на нашия Бог.

Духът спрямо ума

Съвсем естествено е хората да си задават въпроса: „Добре де, като съм новороден, духът ми се новоражда само, умът ми и тялото ми са си същите. Значи аз може с духа си да искам да следвам Бога, обаче ума ми си блуждае от време на време и си мечтае за разни неща. Тялото ми си харесва неговите си удоволствия. Какво да правя?“ 

Това е лъжа, че само духът се новоражда в контекста на някаква магия, която се случва в нас и хоп, изведнъж вече имаме някакъв нов дух в нас. Да, по някакъв свръхестествен начин наистина нещо ново става вътре в нас, чрез Божието Слово и Дух, но новораждането не е просто магия, която идва от вън в нас, след като се помолим (Да, и това, но не само това), а е също така и концепция, която ни кара да се променяме както вътрешно, така и външно, след като вземем решение, вследствие от това, че виждаме какво нашият грях е извършил и какво Исус е направил за нас. 

Римляни 6:2, 6-7, 19 Съвсем не! Та как бихме могли, след като сме умрели за греха, да живеем още в него? … А ние знаем, че това, което бяхме преди, е разпънато с Него, за да бъде унищожено греховното тяло и повече да не робуваме на греха; защото, който е умрял, той се е освободил от грях (новорождението е като умиране, семето не може да даде плод, докато не умре, каза Исус; кръщението във вода е същата символика)… Както предоставяхте частите на вашето тяло да робуват на нечистотата и беззаконието за беззаконни дела (тези ръце какви неща са вършили, тези крака на какви места са ходили, този ум какви си ги е мислил, само ние си знаем), тъй и сега ги предоставете да служат на праведността за свети дела.

Римляни 8:13 Ако живеете според плътта, ще умрете. Но ако чрез Духа умъртвявате делата на тялото, ще живеете.

Тоест, не само, че решението е наше, но и ни е даден начинът – ние пак си имаме дух, душа и тяло. Преди да се новородим, душата и тялото ни са ни ръководили, а сега трябва вече Духът да ни ръководи. Разбирате ли как работи новорождението? Чрез нашето решение да позволим на Бога да направи духа ни наш водач, а духа ни се ръководи от Святия Дух.

Римляни 12:1-2 Моля ви, братя, в името на Божието милосърдие да принесете телата си като жива, свята и приятна жертва на Бога – това ще бъде вашето духовно служение на Бога. И недейте се съобразява с този свят, а се преобразявайте чрез вашия обновен ум, за да разпознавате от опит каква е Божията воля – кое е добро, приятно за Него и съвършено. 

Ето и за ума. Преди той е командвал, сега трябва да се обновява. Ако автоматически беше станал нов, нямаше да има нужда да се обновява, нали? Нужно е ежедневно решение.

1 Коринтяни 6:19-20 Или не знаете, че тялото ви е храм на Светия Дух, Който живее у вас и Когото сте получили от Бога? Така че вие не принадлежите на себе си, защото сте скъпо купени. Затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии. 

Какво? Да прославим Бога с телата и душите си? Ами с духовете си? Даже не се споменава духа. 

Голяма заблуда е да се мисли, че когато човек се новороди, само духът му участва в процеса на спасението, а душата и тялото му вечно ще му създават проблеми, понеже са част от от стария човек. 

В цялата Библия има един единствен пасаж, в Римляни 7 глава, където апостол Павел описва битката между духа и душата, като казва, че едното се бори срещу другото, но това е преди новорождението. 

Не сме ли чували хиляди пъти някой НЕновороден човек да казва: 

„Много искам да спра да правя това, ама нямам сила, все не мога, иска ми се да спра да пия, да спра да пуша, да спра да псувам, да спра да се отнасям зле с другите, ама не мога. Ужас, все дявола надделява в мен.“ 

Е, след новорождението вече имаме силата, понеже Бог е извършил нещо в духа ни, с което духът вече може да надделее над душата и тялото и да ги управлява.

2 Коринтяни 7:1 И така, като имаме такива обещания, възлюбени, нека очистим себе си (ние нека го направим) от всичко, което осквернява плътта и духа, и да водим свят живот, изпълнен със страх пред Бога.

1 Петрово 1:15-16 Но както е Свят Онзи, Който ви е призовал, и вие самите бъдете святи във всичките си дела. Защото е писано: „Бъдете святи, понеже Аз съм свят.“ 

Това се отнася за мъжете: 1 Тимотей 2:8 И така, искам мъжете да се молят на всяко място, като издигат чисти/святи ръце (не сърце, дух, или ум – святи ръце – дела) без гняв и ропот.

Това се отнася за жените: 1 Тимотей 2:15 Но жената ще се спаси чрез раждане на деца, ако живее във вяра, в любов и в святост, както и в благоразумие.

Това се отнася за служителите: 1 Коринтяни 9:27 но изморявам тялото си и се отнасям с него като с роб (то няма права), за да не би като проповядвам на другите, сам да отпадна.

Бог да ви благослови!