Значението на Евангелието
Апостол Павел обясни и приложи на практика онова, което Исус постигна чрез Кръста, като остави модел, който Църквата да следва.
Ние сме свикнали да разбираме Евангелието като пътя към Рая; като някаква нова форма на духовност; като нещо ново, което може да ни се случи; като нещо, което може да ни трансформира чрез Божията любов; като нов начин на живот и бъдеще за всички нас, след смъртта.
В много църкви, Евангелието е изцяло свързано с теологията на Изкуплението, но когато Павел използва думата Евангелие, той не говори за нас, а за Исус – че Той е Господ! Това е еvangelion – добрата новина.
Евангелието е кулминацията на една история, развиваща се през вековете и достигаща до своя пик с, в и чрез Исус.
Като концепция, Евангелието има само един корен в еврейските писания и една цел в I век. Evangelion се употребява в Исая 40 и 52, като говори за Онзи, Който идва в Сион, провъзгласявайки добрата новина – изгнанието е към своя край, злата Империя е победена, Яхве се завръща в Сион, и всичко това е в контекста на страдащия слуга в Исая 53. И така, историята води към изводът (евангелието – добрата новина), че Бог става Цар. Как става Цар и побеждава злото – чрез страданието на Слугата. Думата Евангелие имаше и светско значение по времето на Павел – светското евангелие – евангелието на Цезар. Има открит надпис, относно раждането на бог Август, което е добра новина (евангелие) за всички по света. Това беше Имперската теология. Тя говореше за факта, че след гражданската война и хаоса (които самите римляни произведоха), сега идваше на власт добър и солиден владетел, на когото всички можеха да се доверят, да донесе мир, спасение, справедливост и свобода – еvangelion.
Образи в теологията на Павел
1). Творението и заветът:
След падението на Адам, Бог сключи завет с Авраам, с цел да започне оправянето на проблема в творението. Обещанията към Авраам са подобни на тези към Адам. На Адам Бог каза: „Плодете се, размножавайте се, напълнете земята.“ На Авраам Бог каза: „Аз ще те направя плодовит, ще те умножа и ще ти дам земя“. Обетованата земя зае мястото на Едемската градина. След това, в Псалмите виждаме, че понеже Яхве е Цар, всички дървета пляскат с ръце – всичко оздравява и процъфтява. Творението и заветът са тясно свързани. На Авраам Бог каза и: „В тебе всички земни племена ще бъдат благословени“ – завет, който се грижи за творението.
Псалм 74:12-23 описва как всичко е унищожено и как фактът, че Бог е Цар се свързва с обещанията на Неговия завет с творението:
А Бог е от древността мой Цар, Който извършва избавления (спасение – евангелие) сред земята… Зачети завета Си, защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
В еврейската мисъл, творението и заветът са тясно свързани. Павел проповядваше в същия контекст, тоест, обясняваше какво фактът, че Исус е Цар означава за цялото творение.
Колосяни 1:15-20 в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание; понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено; и Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява. Той е и глава на тялото, т.е. на църквата, Той е Началото, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко. Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота и чрез Него да примири всичко със Себе Си – и земните, и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст.
Исус е образ на невидимия Бог. Всичко е създадено за и чрез Него. Той обгръща всичко в Себе Си. Той е Царят на царете, пълнотата на Бог обитава в Него и чрез Него Бог примирява всичко, носейки мир чрез кръвта на Неговия кръст. Създателят Бог е Изкупителят Бог и обратно. Създателят Бог е направил творението в, чрез и за Исус Христос и Създателят Бог изкупва творението в, за и чрез Исус Христос. В останалата част от Колосяни Павел говори за Евангелието, което е проповядвано по целия свят. Как? Той има предвид: когато Исус излезе от гробницата се случи нещо и светът никога не може да бъде същият отново. Но, това, което се случи, не се изпълнява автоматично, защото човешките същества носят Божия образ, не са просто кукли на конци. Бог иска те да се съгласят с Него, със собственото си разбиране и чрез силата на Евангелието работещо в тях.
Евангелието, което вече е било обявено, се нуждае от служители, които да отидат и да кажат на хората, които са в основата на Божието творение, че те трябва да се съгласят с това, което Бог е направил. Бъдещето е дошло в настоящето и сега ние трябва да живеем това бъдеще.
Същото нещо може да се види в 2 Коринтяни 3,4,5. В резултат на Новия завет, сърцата на хората са омекотени от Евангелието, така че, за разлика от израилтяните, чиито сърца бяха закоравени, ние можем да погледнем Божията слава в лицето на Исус, така, както израилтяните не можеха да гледат Божията слава в лицето на Мойсей. Този пасаж не сравнява Исус и Мойсей, а хората, които чуват Евангелието и хората, които чуваха Закона. В резултат на Новия завет, Павел имаше ново служение (4 глава) и това водеше до новото творение (5 глава). Нов завет – ново творение.
Данаил казва, че Онзи, Който владее на Небето е Същият, Който владее и над Земята (за да знаят живите, че Всевишният владее над царството на хората, дава го на когото иска и поставя над него най-нищожния измежду хората – 4:17), така че, когато Исус беше възвишен до небесата, идеята е, че Той става истинския Господ и над Земята и от Църквата зависи да приложи на практика това Негово Господство в света. Не чрез кръстоносни походи и инквизиция, а като следва примера на смирения страдащ слуга (Марк 10).
2). Месията и бъдещето на света:
С идването на Фарисеите, връзката между творението и завета започна да се губи, всичко започна да се институционализира и политизира, така че Павел се опитва да говори в контекста на това, че Бог е извършил нещо, за да пробие в света по нов начин, чрез изпращането на Своя Син, Който е и син на Давид. Месията става главен представител на Божия образ и като Месия, Той става и Господ в и над света.
Псалм 2 Господ Ми каза: „Ти си Мой Син; Аз днес Те родих. Поискай от Мен и Аз ще Ти дам народите за Твое наследство и земните краища за Твое притежание“.
Когато Бог изпраща на Израел истинския Цар, Той ще бъде Господ на целия свят. Това е свързано конкретно с обещанието към Авраам, че чрез потомството му светът ще бъде благословен. По времето на Псалмите, светът вече беше в пълна бъркотия и имаше нужда от Божия Съд (справедливост / връщане в първоначалния образ), така че задачата на Месия щеше да бъде да съди, както и да благослови, спаси и възстанови. Казва се, че Неговото владичество ще бъде от море до море, и от реката, до края на света. С течение на времето Неговата правда процъфтява и мирът е в изобилие, както Луната е вечна. Концепцията за Месия винаги е била свързана с това, че Той ще бъде Господ на целия свят.
Хората са се чудили как еврейската концепция за Месия ще се свърже с теологията на Павел, тъй като той беше апостол на езичниците. Въпреки че светът не го е знаел, това, което е трябвало да стане е Месията на Израел да се превърне в Господ на целия свят. Павел проповядва точно това Евангелие. Той отива в град пълен с езичници и им разказва скандалната история на един разпнат еврейн, който умира, възкръсва и вече е Господ над всичко. Независимо от абсурдността на тази история, на всякакво ниво, някои хора усещат странна топлина в сърцето си и решават да Го приемат като Господ и да Му дадат Своята безрезервна преданост. Според Павел, Месията на Израел е Господ на целия свят и обявяването на точно това Евангелие носи със себе си собствена сила – Евангелието е Божията сила за спасение на всеки който вярва, първо юдейна, а след това и езичника.
Когато нов император се качваше на престола, неговите вестители не обикаляха да казват: „Провеждаме нов имперски есперимент. Ако искате да се присъедините, би било хубаво“. Не, те казваха: „Има нов император, сега, поклонете се веднага и плащайте данък.“ Това беше тяхното евангелие. Исус не господарува над света като езическите императори, но също изисква нашата вярност. Месията обхваща Израел в Себе Си и това е началото на християнското учение за Църквата. Месията е Този, Който представлява всички Божии хора. В някои пасажи Павел използва думата: Христос, имайки предвид: Месията и Неговите хора. В Галатяни 3 той използва „в Христос“ и „на Христос“ едно след друго:
Ако принадлежите на Христос (ако сте Христови), то вие сте Авраамово потомство, наследници по обещание.
Така че, Месия обхваща Израел в Себе Си, довежда го до кулминацията, целта, заключението – великият план за спасение, който започна в Битие 12. Този Същият Месия е и Господ на Земята, но в един нов и редефиниран смисъл на думата Господство.
3). Евангелието и империята:
Юлий Цезар беше обожествен и затова синът му беше „Син на Бога.“ Нещо повече, Рим управляваше света, така че той беше и Господ / Господар на света. Справедливостта / Правдата на Рим се смяташе за най-великата справедливост, която светът някога беше виждал, дори се превърна в богиня, по времето на Август. Също така, Рим твърдеше, че е освободил целия свят, така че свободата беше като техен лозунг.
Римляните се считаха за естествено свободни, така че те имаха дадена от „Бог“ отговорност да освободят и останалата част от света. Ето защо, посланието към Римляните започва с обяснението за Исус като Божия Син, потомък на Давид по плът – далеч по-древна династия от тази на Рим – но Син на Бога в сила, според Духа на святост, чрез възкресението на мъртвите. Исус, Месията, стана Кurios – Господ (една от най-големите титли използвани за Цезар), чрез когото ние получихме Царско поръчение да приведем към послушанието на вярата всичките народи.
Това не беше послание за духовно спасение. То всъщност казваше: „Исус е Господ, значи Цезар не е!“ Чрез това послание се изявяваше Божията справедливост и ние получаваме онова, което Рим предлагаше – спасение.
Това послание, казано в Рим, беше силно политическо послание. И така, в контекста на разказа на Евангелието, получаваме теологията вътре в политическата история, а личната (тази, която засяга нас индивидуално) в теологията.
След това, в Римляни 15 апостол Павел говори за факта, че и юдеи и езичници трябва да дойдат под властта на Исус, защото, според Исая 11, Той е, Който се издига, за да управлява народите и в Него те трябва да се надяват. Възкресението означава, че Той е Господ. Те го разбираха по следния начин: След като Исус беше възкресен, значи Той управлява и те трябваше да влязат под Неговото владичество.
Ирод Антипа, например, когато чу, че Исус изцеляваше хора, това не му пречеше изобщо, но когато чу Исус възкресява мъртви, той се притесни. Тиранинът знаеше, че смъртта (страхът от нея) беше последното му оръжие. Ако Исус възкресяваше мъртвите, светският владетел нямаше никакво предимство над поданиците си.
Същата идея може да бъде видяна буквално във всяко от посланията:
1 Солунци 4 – Parusia – когато император или велик владетел се връщаше в даден град след определена военна победа, поданиците му са излизали да го посрещнат извън града, за да го приветстват, защото би било много неучтиво да го чакат да влезе сам в собствения си град. Така че, хората излизат извън града, посрещат го и го въвеждат / придружават обратно в града. Parusia означава Царска появява. Павел използва думата облаци в това описание, защото използва като база Данаил 7, но главната идея е: когато Месията се появи отново (Колосяни 3), ние Го посрещаме, не за да се махнем ние от Земята, а за да Го придружим, защото Той е дошъл да управлява окончателно и пълно на Земята.
Филипяни 3 – нашето гражданство е на небето и от там очакваме Спасител, Господ – Царя Исус, Който ще преобрази нашето смъртно тяло, подобно на Неговото славно тяло (възкресение) чрез силата, която Му дава способност да покори всичко под Себе Си. В предишната глава той обяснява какво има предвид, а именно, че всяко коляно ще се преклони пред името на Исус – на, над и под Земята, и всеки език ще изповяда, че Той е Господ.
Всъщност, през цялото време Павел пише на Римски колонии, така че виждаме едно и също послание навсякъде. Той използва езика на гражданството, но не в контекста на ходене на Небето. Рим създаваше колонии в Коринт, Филипи, и т.н., тъй като Рим беше пренаселен. Идеята за колониите не беше в даден момент хората от тях да се върнат и да живеят в Рим – напротив – те трябваше да бъдат представители на Рим там, където живееха. Фактът, че ние сме граждани на Небето означава именно това – ние сме представители на живота на Небето на тази Земя – сега. Той не казва, че ние ще отидем на Небето, а че Исус ще дойде от Небето, но не за да ни грабне, а за да установи Своето суверенно спасително, изцелително, възстановяващо управление на Земята. Това е главната картина. Цезар би се радвал да бъде в състояние да предложи това.
1 Солунци 5 – Павел казва: „когато казват: Mир и безопасност“, внезапна погибел ще ги постигне. „Мир и безопасност“ беше лозунгът на Римската Империя, който гласеше: „Елате при нас и си плащайте данъците, а ние ще ви осигурим мир и безопасност“. Евангелието на Господ Исус провокира Римското „евангелие“ и носи истинския мир и безопасност.
Ефесяни 1 – молитва описваща творението и Пасхата, гледайки напред към възстановяването на цялото творение, в Христос.
Ефесяни 2 – ние, хората, грешниците, сме примирени с Бога и спасени по благодат, събрани заедно в едно (юдеи и езичници), като знак, че Създателят Бог работи, отменяйки проклятието на Вавилонската кула.
Ефесяни 3 – чрез Църквата многообразната (многоцветната) Божия мъдрост се разкрива на небесните началства и власти. Чрез съществуването на Църквата – на многоцветния Божий народ, в който се преодоляват всички пречки на пол, раса, възраст, класа, цвят, началствата и властите разбират, че времето им е изтекло. Всеки път, когато Църквата се разделя на групи, етнически, езиково и всякак, ние повреждаме Божия план.
Ефесяни 4 – Служението на цялата църква, екипирането на светиите за делото на служението – подновяването на човешката раса. Това беше Божият нов модел човечество.
Галатяни 4 – ако искате да се обрежете, с това свидетелствате, че искате да станете част от конкретна нация, а сега Църквата е многоцветна, от всички народи, племена и езици, както Бог обеща на Авраам. Всички управници трябва да видят и познаят Исус като Господ. Ето защо, съвременните медии обичат да раздухват истории за разделенията и разединението на Църквата, защото, когато го правят, те казват, че няма нужда и да приемат нашите претенции, че Исус е Господ.
Но, Исус е Господ!
Бог да ви благослови!