Страхът и как да го победим
2 Коринтяни 10:3-5 Защото, макар и да живеем в плът, не воюваме от човешки подбуди. Оръжията, с които воюваме, не са човешки, но имат от Бога силата да разрушават крепости. С тях побеждаваме лоши замисли и всяко превъзнасяне, което се надига срещу знанието за Бога, и пленяваме всеки помисъл, за да се покорява на Христос.
Една от основните стратегии на дявола е да съгражда крепости в човешките умове. Всяка мисъл, която е оставена без надзор, в която и да е област, се превръща в крепост. Всяка мисъл е като тухличка. Една след друга те започват да оформят стеничка. После се свързват с хоросан, с лепило (други мисли, подпомагащи укрепването на първата мисъл) и накрая се оформя цяла система на мислене. Тя може да бъде подпомогната и от културата. Накрая става крепост, в смисъл, че е толкова здрава, че не може с един ритник да падне; ще трябват специализирани оръдия и методи.
Докато е една мисъл, лесно. Докато са няколко – лесно. Когато почнат две стени да се свързват става малко по-трудно. Като се прибави и арматурата, става още по-трудно. Когато се сложи и таван да ги запечата – става още по-трудно. Прибавяме порти с железни резета и допълнителни каменни зидове и става невъзможно по човешки, или ако е възможно, трябва много голямо усилие за събарянето на съответната крепост.
Една от най-силните крепости, които дяволът гради във всеки един от нас е страхът. Хората се страхуват:
– за живота си (страх от смъртта),
– за здравето си (страх от болести),
– за работата си (страх от бедност)
– за децата си (страх от обстоятелства),
– за вещите си (страх от загуба),
– за имиджа си (да не бъдат отхвърлени),
– за успеха си (страх от провал).
Това, от което човек се страхува, обикновено точно това му се случва. А много хора нямат никаква престава, че страхът има такава разрушителна сила и че точно той е причина за провала им в дадената област.
Какво е страхът и как да го победим?
Какво е страх?
1). Страхът е същата сила като вярата, само че с отрицателен знак. В Едемската градина Адам и Ева първоначално откликваха на Божият глас с вяра, а след това, на същия глас – със страх. Така че страхът е много голяма сила. Не е за подценяване. Когато имаме страх, това парализира вярата ни. Винаги когато усетите страх, знайте, че това е силата на вярата ви, само че работеща в обратна посока – срещу вас, а не за вас. Не може едновременно да вярваме и да се страхуваме. Едното трябва да надделее, чрез вземането на решение.
Матей 8:26 А Той им каза: „Защо сте тъй страхливи, маловерци?“
С други думи, когато има страх, има малка вяра. Ако искаме голяма вяра, трябва да няма страх.
Марк 4:40 Тогава им рече: „Защо се страхувате? Нямате ли вяра?“
С други думи, когато има страх, няма вяра. Ако искаме вяра, трябва да няма страх.
Лука 8:50 Но Исус го чу и каза на Яир: „Не се страхувай, само (единствено) вярвай (не позволявай на нищо друго да се примесва с вярата) и тя ще бъде спасена (изцелена)!“
Трябва да е възможно, след като Исус го казва. Решението е ключът.
2). Страхът е въображаемо и нелогично притеснение за нещо, което може и никога да не се случи. Няма логика. Нарича се още фобия, когато стане крепост. Няма причина, няма логика, няма обяснение. Отново, решението е ключът.
Езекийл се опита да се оправдае, „Боже, Ти знаеш, ти можеш, Ти го направи.“ Бог му каза: „Ти пророкувай на сухите кости да се съберат. Ти пророкувай да се сглобят. Ти пророкувай да бъдат покрити с меса, жили. Ти пророкувай дори за Духа.“
3). Страхът е робство.
Евреи 2:15 и да избави всички онези, които поради страх от смъртта през целия си живот бяха осъдени на робство.
Римляни 8:15 Защото вие приехте не духа на робството, за да живеете отново в страх.
Страх ни е да не ни видят, да не ни чуят, да не ни се подиграват, да не ни хулят, да не ни одумват, да не ни наранят, да не ни обвинят и т.н. И не правим нищо. Страх ни е да се молим, да танцуваме, да пеем, да служим, да проповядваме, да полагаме ръце на болни, да пророкуваме и т.н. Защо?
Лука 1:74-75 …а ни избави от ръката на враговете ни, за да Му служим без страх в святост и правда пред Него през всичките дни на живота си.
Това е Божията идея. Нека се отърсим от всички страхове.
Как да победим страха?
Едно е сигурно – страхът не идва от Бога!!!
Второ Тимотей 1:7 Защото Бог ни е дал не дух на страх, а дух на сила, любов и здрав разум.
1). Израстване в Божията любов
Първо Йоан 4:18 Няма страх в любовта. Съвършената любов отхвърля страха, защото в страха има мъка (тормоз, робство). Който изпитва страх, той не е съвършен в любовта.
Размишлявайте върху Божията любов; какво Бог е направил за вас; колко много Той ви обича. Тя си е константа, тоест, Божията любов към всички нас е еднаква, безусловна и безгранична, но когато ние размишляваме и израстваме в нея, ние няма да допускаме страх и така дяволът няма да може да ни атакува. Не че Бог обича един повече и затова го пази, а друг не толкова и затова той страда. Не, зависи от нас.
2). Изповядване на Словото
Евреи 13:6 Затова можем смело да казваме: „Господ е с мене, аз не се страхувам: какво ще ми стори човек?“
Страхът се побеждава когато знаем, че Бог е с нас. Във всяка сфера, в която имаме страх, мислите не могат да бъдат победени с други мисли, а само с думи – изповеди. Изповядвайте Словото! Поставяйте себе си, семействата си и притежанията си под кръвта на Исус.
3). Виждане на Царя
Йоан 12:15 „Не се страхувай, дъще Сионова! Ето твоят Цар идва, възседнал осле.“
Това е пророческо слово. Страхът се побеждава, когато видим и продължаваме да виждаме Царя. Затова хвалението и поклонението са толкова важни. Затворете очите си, преживейте Го.
4). Влизане в призива ни
Лука 5:10 А Исус каза на Симон: „Не се страхувай, отсега нататък ти ще ловиш хора.“
Петър беше пълен със страх, че Исус ще го обвини, понеже беше грешен. Вместо това, Исус го призова и Петър стана най-смелият от учениците, ходеше по водата, отряза ухото на римски войник, за да защити Исус и т.н. Но, това състояние трябва да се поддържа. Понеже след това Петър отново се отрече. После пак стана най-смелият, така че фарисеите виждаха смелостта му, сянката му изцеляваше, възкресяваше хората, занесе евангелието на езичниците и т.н.
5). Разбиране на Божието благоволение
Лука 12:32 Не се страхувай, малко стадо! Защото (Защо да не се страхуваме? Виж, Господи, на какъв хал съм. Виж, Господи, семейството ми? Виж, Господи, мъжът ми или жена ми. Виж, Господи, финансите ми. Как да не се страхувам? Защото) вашият Отец благоволи (иска, наслаждава се) да ви даде царството Си.
Бог е откъм нас. Той не е против нас, в никоя сфера. Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?
6). Осъзнаване на целта и съдбата ни
Деяния 27:24 Не се страхувай, Павле, ти трябва да застанеш пред императора. И ето Господ ти подари всички тези, които плават с тебе.
Това е част от Божият суверинитет отчасти (на един даде 10, на един 5 и на един 1) и от нашето откликване на призива, целта и съдбата ни, от друга. Ако откликваме на Бога и вършим нещата, за които сме родени, вероятността да ни се случи нещо лошо е по-малка, отколкото ако бягаме от нея, поради страх.
7). Прозряване на стойността ни в Божиите очи
Лука 12:7 А на вас дори и космите по главата са преброени. Затова не се страхувайте! Вие сте по-ценни от ято врабчета.
Увереността в Божията протекция, поради фактът, че Бог ни цени, побеждава страха.
Бог да ви благослови!