Главната пречка за вярата
Почти всяка книга или проповед, които съм изследвал в областта на вярата е правила разграничение между духа и ума, като духът е където е силата, славата, вярата, положителното, доброто, докато умът е което пречи и който трябва да се обновява, понеже спира вярата ни и т.н.
Тоест, казваме: „В и чрез духа си аз вярвам в Бога и в Неговата сила за спасение, изцеление, промяна, благоденствие, протекция и победа, но в ума си се съмнявам, не вярвам и се отказвам“.
Това е принципно вярно – има такова разделение между духа и ума, но само и единствено отнасящо се до бебетата християни, които са отскоро във вярата или които никога не са правили опит да обновят ума си.
Но, за човек, който е от 10-20-30-40 години във вярата и който чете Божието Слово, който се моли, който търси Бога и който обновява ума си спрямо това, което чува, няма как това да е вярно, защото умът на такъв човек няма да работи срещу духа му.
Ето пример: моля се за себе си или за някого, за изцеление. Разбира се, че духът ми се моли с вяра, но и в ума си аз съм убеден 100%, че Бог обича човека за когото се моля, убеден съм 100%, че Бог иска да го изцели, убеден съм 100%, че човекът вече е изцелен, понеже на Кръста Исус понесе неговите болести, убеден съм 100%, че Божията воля за него е съвършено здраве, тоест, умът ми работи заедно с духа ми, а не против него.
Ако умът ми работеше против духа ми, аз щях да се моля и докато се моля, да си мисля с ума си: „Ама, чакай сега, дали наистина Бог иска да го изцели? Дали изобщо Бог съществува? А дали Исус е умрял на Кръста точно за неговите или нейните болести? А дали е Божията воля със сигурност?“
Но, аз не се чудя изобщо по тези въпроси, нито си ги задавам, понеже с ума си знам на 100%, че е Божията воля, че Бог обича човека, че Бог иска, че Бог може, че Бог върши чудеса и знамения, че Бог изцелява и днес, че Исус е умрял за човека, че той вече е изцелен и т.н. Няма съмнение в мен, тоест, умът ми е в пълно съгласие с духа ми.
Тогава, какво ми пречи? След като духът ми и умът ми са в съгласие и работят заедно, какъв е проблемът с вярата ми?
Проблемът е, че духът и умът ми воюват срещу емоциите и въображението ми.
Нека обобщя, преди да продължа: Ако християнинът е бебе във вярата и никога не е обновявал ума си, тогава духът му воюва срещу ума му, но, ако християнинът е от много години във вярата и е бил активен в обновяването на ума си, тогава духът и умът му са на една страна и воюват срещу емоциите и въображението му.
Бърз пример: идва някой да се моля за него. Аз започвам, като се концентрирам в духа и ума си, за да освободя вярата си за изцеление. Заповядвам, прокламирам, пророкувам, гоня демони, говоря на тялото и т.н. В почти всички случаи веднага след молитвата човекът усеща Божията сила, става му топло, трепери под славата на Бога, усеща подобрение и т.н., което означава, че молитвата наистина е с вяра и действа.
Минава един ден и аз питам: „Как е този човек, за когото се молих вчера?“ Казват ми: „Ами, вчера беше много добре, ама днес е дори още по-зле откакто преди да дойде на събранието. Нещата се влошават“.
В подобен момент моите емоции (страх, тревога, притеснение, паника) започват да ме атакуват. В духа и ума си аз все още съм убеден, че Бог обича човека, че Исус е умрял на Кръста за него, че в раните на Исус той беше изцелен, че Божията воля е съвършено здраве и т.н. – абсолютно нищичко не се е променило в убеждението ми, тоест, духът ми и умът ми все още са на едно мнение, но емоциите ми са ударени, понеже не съм видял резултата, който съм искал.
След този удар на емоциите ми, започва да работи и въображението ми, с негативни картини. Започвам във въображението си да виждам същия човек в ковчег; виждам се как трябва да говоря на погребението му; виждам как хората си мърморят: „Уф, нали уж Ники се моли за него? Нали уж Ники има вяра?Нали уж….“ и т.н. и във въображението ми започва цял филм как от този провал вече никой не иска да се моля за него, как църквата се разпада, как аз умирам в нищета, забравен от Бога и от хората и как никой повече никога не си спомня за мен.
Сега вече въображението ми и паниката в емоциите ми започват да воюват силно срещу духа и убеждението в ума ми и да ме карат да започна да се моля отново, но този път със страх, паника и притеснение и тогава вече сам разрушавам предишните си молитви, които са били с вяра и убеждение както в духа, така и в ума ми, но вече са изпълнени със страх, притеснение, съмнения, неверие, паника и негативни картини във въображението ми.
За един зрял християнин това е истинската битка – духът и умът, които са в съгласие, воюват срещу емоциите и въображението, които са повлияни от външни фактори.
Това е много важно да се разбере: Когато християнинът е зрял и е обновявал ума си, той е достигнал до единство на дух и ум, тоест, вътрешно, неговото убеждение е Божествено. Той е изпълнил Римляни 12 глава, където сме насърчени да не се съобразяваме с този свят, но да се преобразяваме чрез обновяването на ума си, за да познаем Божията воля. Е, ние сме познали Божията воля с ума си – тя е изцеление, спасение, освобождение, протекция, благоденствие, победа, цялост и богоугодна промяна – теоза, но отвън, чрез ситуации и обстоятелства, чрез липса на резултати, Сатана ни подшушва неща, Сатана дразни емоциите ни, Сатана работи във и чрез въображението ни, за да ни поставя картини, мисли, както при Исус в пустинята: „Виж (въображение) тези камъни, направи ги хлябове; Виж тази височина, скочи и Бог ще изпрати ангели да Те хванат; Виж този свят, целият е мой и аз ще Ти го дам, ако ми се поклониш“.
Разбирате ли, въображението и емоциите ни биват използвани от Сатана, от външни фактори, за да атакуват силата на духа ни и убежденията на ума ни. Това е външна атака, така че не казвайте: „Ами, аз в духа си съм здрав, ама тоз пуст мой ум“. Не, умът ви си е много добре и е в съгласие с духа ви, но Сатана използва емоциите и въображението ви, за да ви атакува с напълно нелогични неща. След като сме се молили с вяра, няма логика да се страхуваме, да се паникьосваме, да се тревожим, да си представяме ковчези, погребения и т.н.
Разбирате ли къде е истинската битка? Какво трябва да направим? След като сме се молили с вяра в духа и ума си, когато дойдат негативни въображения или емоции, просто трябва да ги контра-атакуваме като кажем на глас: „Не, дяволе, това няма да се случи. Аз се моля с вяра, в единството на духа и ума си, така че изчезни, в името на Господ Исус Христос, понеже е писано, че в раните на Исус аз бях изцелен. Никой няма да умира и аз няма да позволя на страха и паниката да ме завладеят. Моята вяра и увереност са в Бога, а не в емоциите и въображението ми“.
Бог дас ви благослови!