Вярата като доверие
Често гледаме на вярата като на нещо извън нас. Казваме: „Имам вяра, нямам вяра, трябва ми още вяра и т.н.“ Все едно, че си живеем живота и когато нещо се случи, или когато искаме нещо, изведнъж се сещаме, че ние нямаме вяра за това нещо и започваме да се чудим от къде да намерим вяра, за да получим това, което искаме. Често казваме: „Това звучи добре, ама нямам вяра за него.“ Все едно казваме: „Това е хубава дреха, ама нямам пари за нея.“ Все едно, че вярата е някъде извън нас, скрита в някое чекмедже на къщата ни и трябва да разровим навсякъде и да я намерим.
Понякога, когато вярващи се молят за изцелението на някого, казват на човека: „Нямаш вяра и затова не става изцелението“. Ами ти, който се молиш? И ти ли нямаш вяра? Или искаш да кажеш, че неверието на човека е по-силно от твоята вяра? Трагично е да се мисли по тоя начин.
Кой трябва да има вяра?
Някой ще каже: „Ама нали се казва, че дори Исус не можеше да изцелява, когато те нямаха вяра? А? Какво ще кажеш за това?“ Радвам се, че попитахте :-)
Има огромна разлика. В случая с Исус, Той изцеляваше много, ама много хора, които се бореха с вярата си, които се съмняваха, които Му казваха: „Господи, вярвам, помогни на неверието ми“ и т.н. Тези хора бяха в нашата позиция. Ние се борим с вярата си, ние се съмняваме, ние не успяваме да намерим необходимата вяра (според нас), за да стане чудото. Такива хора Исус изцеляваше постоянно, понеже те идваха при Него със съмненията си, с битките си, но все пак идваха при Него.
Всъщност, хората, които идваха при Исус с истинска вяра такава каквато ние си я представяме, бяха само двама (стотникът, чийто слуга беше болен и разбираше властта, и жената с болната дъщеря, която не се обиди от коментара на Исус за кученцата. За тези двамата Исус каза, че имат велика (голяма) вяра. Всички останали бяха точно като нас и Исус нямаше проблем да ги изцели.
Има един единствен стих, случаят за който някои хора спорят, в Матей 13:58, който казва: „И не извърши там много велики дела поради неверието им.“
Същата ситуация е описана в Марк 6:3-6
Този не е ли дърводелецът, син на Мария и брат на Яков и Йосия, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук, между нас? И те се съблазниха в Него. А Исус им каза: Никой пророк не е без почит освен в своята родина, между своите сродници и своя дом. И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен когато положи ръце на неколцина болни и ги изцели. И се чудеше на тяхното неверие. Исус обикаляше околните села и поучаваше.
1). Не се казва, че Исус не можеше да изцелява болните, които не вярваха за изцелението си така както ние разбираме вярата. Напротив, казва се, че въпреки неверието на хората като цяло в тази област, Той положи ръце на няколко болни и ги изцели.
2). Казва се, че когато нямаше вяра в цялата област, Исус не успя да извърши велики дела – чудеса и знамения, но тук говорим за една цяла област, която изобщо не вярваше в Него. Плюс това, това не означава, че Исус не може да изцелява и върши чудеса, когато има неверие, а по-скоро, че когато някой не вярва, той изобщо няма да дойде при Исус и да поиска молитва за проблема си. Цялата област познаваше Исус (Той беше израстнал там) и те изобщо не вярваха, че Той беше това, което твърдеше, че е (паралелният пасаж е в Лука 4 глава, където Исус им каза, че Той е Помазаникът, Месията, Спасителят и никой не Му повярва). Съответно те изобщо не искаха Той да се моли за тях. Вместо това поискаха да Го убият. Как да станат чудеса и велики дела в тълпа, която не иска молитва?
3). Казва се, че те се съблазниха. Това значи обидиха. Горчивината в сърцето е най-голямата пречка за изцелението. Затова простителността (по-скоро, свободното от горчивина и съблазън и обиди сърце – прощаващото сърце) е толкова важна.
4). Неверието и съблазняването в Бога е нещо, което Го учудва. Представяте ли си да успеем да учудим Бога? Уау! Дори Той не може да си представи: „Как е възможно тези хора да не Ми вярват?“ Тоест, човек да не вярва и човек да се съблазнява в Бога е нещо много странно. Което означава, че вярата не трябва да е толкова сложно нещо. Ако имаме пък вяра като на стотника и жената, Исус пак се учуди и каза: „Такава вяра не съм виждал дори в Израел“. Така че, за всички останали, не трябва да е учудващо да имаме вяра. А ако ще учудваме Бога, нека бъде с вярата си, а не с неверието си.
5). Решението срещу неверието е поучението. Исус обикаляше и поучаваше навсякъде.
6). И все пак, Той извърши велико дело (чудо) сред тези хора. Описано е в паралелния пасаж в Лука 4. След като те се опитаха да Го убият, се казва в 4:29-30 „и като станаха, изкараха Го вън от града и Го заведоха при пропастта на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу. Но Той мина между тях и си отиде.“ Така че, Той не извърши чудо за тях, но пак им показа, че е Бог на чудесата.
7). Те се съблазниха в Него. Тук не става дума за това човек да няма вяра за изцеление. Става дума да не вярва изобщо в Изцелителя. Вярата не трябва да е вяра за нещо, а вяра в Някого, там е ключът. Трябва да превключим вярата си, от вяра за нещо, към вяра в Него. Не става дума да вярваме за даденото нещо, а да вярваме в Бога, в Исус, в Святия Дух. Ако ви кажа: „Мога да направя 10 000 лицеви опори“, вие ще ми кажете: „Не вярвам“, нали? Но, какво ще имате предвид като го казвате? Че вие нямате вяра, с която да ми помогнете да направя 10 000 лицеви опори, или че не вярвате в моята способност да ги направя? Едното е външна вяра, която вие се опитвате да придобиете, за да ми помогнете да успея да направя това, което съм казал в „словото си“ (чрез думите си), а другото е проблемът, че не вярвате на моята способност и сила да извърша това, което съм казал в „словото си“.
Спрямо Бога, когато ние видим или чуем нещо, което Бог е казал в Словото Си, или което ни казва сега, проблемът ни не е, че нямаме някаква външна вяра, което пречи на Бога да извърши чудото за нас (и затова се опитваме да намерим тая вяра, че да помогнем на Бога да ни помогне), а проблемът ни е, че ние самите не вярваме на Бога и на Неговата сила и способност, че ще го направи?
Вярата не е умствено съгласие за неща, които искаме, или за които сме чели в Библията или сме чули от амвона. Вярата е да се доверим на заветния си партньор, че независимо каква е ситуацията, ние ще вярваме на Него, че Той е достатъчно любящ, способен и желаещ да се намеси и да промени нашата ситуация.
Някои учители на вяра цитират Марк 11:22, където се казва: „Имайте вяра в Бога“, все едно, че казва: „Имайте вярата на Бога.“ Има и такова измерение на единство между нас и Бога, при което щом Бог изговори нещо и ние го изговорим след Него е все едно, че имаме Неговата вяра, но тук идеята е, че вярата не е извън нас, а е вяра, в смисъл – доверие в Бога. Един от преводите на Марк 11:22 директно казва: „Доверете се на Бога, уповавайте на Бога, поставете вярата си в Него.“
Битие 15:1-6 разказва една уникална история:
След тия събития, дойде Господното слово на Аврама във видение и каза: „Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит, наградата ти е извънредно голяма.“ А Аврам рече: „Господи Иеова, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и тоя Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми?“ Аврам рече още: „Ето Ти не ми даде дете; и, ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник.“ Но, ето, дойде Господното слово и му каза: „Тоя човек няма да ти стане наследник; но оня, който ще излезе от твоите чресла, ще ти бъде наследник.“ Тогава, като го изведе вън, каза: „Погледни сега на небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи.“ И рече му: „Толкова ще бъде твоето потомство.“ И Аврам повярва в Господа (Аврам повярва на заветния си партньор, Аврам отправи погледа си към Бога, Аврам се довери и успокои, Аврам беше в мир от там нататък); и Бог го обяви за праведен.
Бог изговори Словото Си, Бог изговори целта Си, Бог изговори съдбата Си, Бог изговори волята Си и Авраам се съобрази с тях, като се довери на Бога, а не на страха, че ще остане бездетен, не на огорчението, че ще остане без наследник. Затова Бог го обяви за праведен.
Римляни 4:3, 16-25 обяснява всичко, което казахме досега:
Какво казва Писанието? Авраам повярва на Бога и Бог му го вмени за правда… Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат (вярата е нашето доверие в Бога, а благодатта е Божието действие към нас), така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, …. за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни, (както е писано: „Направих те отец на много народи“), пред Бога в Когото той повярва, Който Бог съживява мъртвите и извиква в действително съществуване онова, което не съществува. Авраам, надявайки се без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: „Толкова ще бъде твоето потомство.“ Без да ослабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба, обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава, уверен, че това, което Бог е обещал, Той е силен да го изпълни. (ето това е вяра).
Затова Бог го обяви за праведен – за такъв, който се съобразява с Божията воля и цел. Разбираемо, имайки предвид всички невъзможности на ситуацията му, Авраам все пак реши да се довери на Божието обещание и се закрепи, вкопа, основа във вяра).
Ще кажете: „Е, да, ама това е Авраам, бащата на вярата.“ Радвам се, че казахте това, понеже следващият стих казва:
Това пък, че Бог обяви Авраам за праведен и за такъв, който се съобразява с Божията воля и цел, не се написа само за него, но и за нас, които Бог също ще обяви за праведни, за светии, за изкупени, когато вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ, Който беше предаден за прегрешенията ни, и беше възкресен за оправданието ни.
Определение на думата доверие
1). Надежда:
Второ царе 22:3 Бог е моя канара, на Когото се надявам. Щит мой и рог на избавлението ми. Висока моя кула е и прибежище ми е. Спасител мой е. Ти ме избавяш от насилие.
Ако гледаме на вярата си като на нещо извън нас, винаги ще я търсим и ако не я намерим, ще действаме по човешки.
Псалм 118:8-9 По-добре да се надява някой на Господа, а не на човека. По-добре да се надява някой на Господа, а не на князе.
Нека, във всяка ситуация да се надяваме на Господа. Както в естественото често търсим връзки за да се случи дадено нещо, така в духовния свят и в живота ни Бог трябва да бъде нашата връзка.
1 Тимотей 4:10 понеже затова се трудим и служим, защото се надяваме на живия Бог, Който е Спасител на всички човеци, а най-вече на вярващите.
Действията ни, служението ни, думите ни, мислите ни – изобщо всичко – трябва да произтича от това, че се надяваме на Господа.
1 Тимотей 6:17 На онези, които имат богатството на този свят, заръчвай да не високоумстват, нито да се надяват на несигурното богатство, а на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме;
Дори материално да сме добре, дори животът ни да е уреден; дори всичко да ни е наред, вместо да забравяме Бога и да се надяваме на нещата, които имаме, нека да се надяваме на Бога, без да високоумстваме (без да се гордеем), понеже всичко, което имаме е несигурно без Бога.
2). Упование:
2 Царе 22:31 Колкото до Бога, Неговият път е съвършен. Словото на Господа е опитано. Той е щит на всички, които се уповават на Него.
Би трябвало да е много лесно да се вярва на Бога, понеже Той е единствената личност в цялата Вселена, Който никога не е излъгал. Така че, много е важно да познаваме Словото Му и да уповаваме на Него.
Псалм 9:10 И онези, които познават името Ти, ще уповават на Тебе; защото Ти, Господи, не си оставил онези, които Те търсят.
Името говори за характера, за същността, за това какъв е Бог. Когато познаем името Му, ние ще Му се доверим повече. Същността Му е любов, а името Му е: Спасител, Изцелител, Освободител, Снабдител, Протектор, Завършител и Победител.
Псалм 25:2 Боже мой, на Тебе съм уповал; да не се посрамя, да не тържествуват неприятелите ми над мене.
Неприятели много и за съжаление обикновено тържествуват над вярващите, докато Словото казва, че когато поставим упованието си в Бога, Бог ще покаже на всички тези врагове – на началствата и властите – каква е Божията премъдрост, чрез Църквата.
Псалм 34:8 Вкусете и вижте, че Господ е благ; блажен онзи човек, който уповава на Него.
Това говори за преживяване – вкусете, опитайте, вижте.
Псалм 56:3 Когато съм в страх, на Тебе ще уповавам.
Упованието побеждава страха, понеже упованието е доверяване – вяра, а вярата и страха са едно и също нещо, само че с обратен ефект.
Псалми 112:7 От лош слух няма да се бои; сърцето му е непоколебимо, понеже уповава на Господа.
Упованието е свързано със сърцето, не с ума. Няма нужда да имаш разумна причина да уповаваш и да вярваш на Бога. Вярвай го със сърцето си.
Исая 26:3 Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Теб уповава.
Когато се повярва със сърцето, умът също прихваща по някое време. Затова се казва да обновяваме ума си, в даден момент и той ще се съгласи с това, което усещаме в сърцето си.
Крайната цел е да можем дух, сърце, душа, ум, емоции и тяло да бъдат усъвършенствани в Бога.
Пет нива на вяра
1). Най-ниското ниво на вяра:
Марк 9:14-29 И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество и книжници, които се препираха с тях. И веднага, когато цялото множество Го видя, смая се и се завтече към Него, и Го поздравяваха. А Той ги попита: За какво се препирате с тях? И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух. И където и да го хване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява; и говорих с Твоите ученици да изгонят духа, но не можаха. А Той отговори: О, роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мен. И го доведоха при Него. И когато обладаният Го видя, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен. Исус попита баща му: От колко време му става така? А той каза: От детинство. И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш, направи нещо, смили се над нас и ни помогни. А Исус му каза: Ако можеш да повярваш! Всичко е възможно за този, който вярва. Веднага бащата на детето извика и каза: Вярвам, Господи! Помогни на моето неверие. А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, като му каза: Душе ням и глух, Аз ти заповядвам: Излез от него и да не влезеш повече в него. И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и детето стана като мъртво, така че повечето хора мислеха, че е умряло. Но Исус го хвана за ръката и го вдигна; и то стана. И когато влезе в къщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним? Той им каза: Този род с нищо не може да излезе освен с молитва и пост.”
2). Следващото ниво е Матей 8:1-3
А когато Исус слезе от хълма, последваха Го големи множества. И, ето, един прокажен дойде при Него, кланяше Му се и каза: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш. Тогава Исус протегна ръка и се допря до него, и каза: Искам; бъди очистен. И веднага се очисти от проказата.
Причината това да е следващото ниво е, че първият нямаше представа изобщо дали Бог иска или дали може. Този поне знаеше, че Бог по принцип може, само не беше сигурен дали иска.
3). Следващото ниво, поемане на инициатива от наша страна:
Марк 8:22 Дойдоха във Витсаида. И доведоха при Него един слепец и Му се молеха да се докосне до него.
Те някакси знаеха, че ако Исус го докоснеше, той щеше да оздравее, понеже Исус искаше и можеше, само трябваше да се направи самата свръзка. Може би повечето харизматични християни са някъде на това ниво – търсят реално докосване от Бога.
4). Следващото ниво
Марк 6:56 И където и да влизаше Исус, в села или градове, или в колиби, слагаха болните по пазарите и Му се молеха да се допрат поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха.
Не беше нужно вече Исус да полага ръце, можеше да стане и с някакво остатъчно помазание, поне до дрехата ако може, да има някакво докосване до нещо.
5). Най-висшето ниво
Матей 8:5-13 А когато влезе в Капернаум, един стотник дойде при Него и Му се молеше: Господи, слугата ми лежи у дома парализиран и много се мъчи. Той му каза: Ще дойда и ще го изцеля. Стотникът Му отговори: Господи, не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само една дума и слугата ми ще оздравее. Защото и аз съм подвластен човек и имам подчинени войници; и казвам на един: Иди!, и той отива; и на друг: Ела!, и той идва; а на слугата си: Направи това!, и той го прави. Исус, като чу това, почуди се и каза на онези, които вървяха след Него: Истина ви казвам, дори в Израил не съм намерил толкова вяра. Но ви казвам, че мнозина ще дойдат от изток и от запад и ще насядат с Авраам, Исаак и Яков в небесното царство… Тогава Исус каза на стотника: Иди си; както си повярвал, така нека ти бъде. И слугата оздравя в същия час.
Това е вярата на човек, който разбира как работи Божието Царство: „Господи, само кажи думата, само ме води, само ме прати, само ми дай мъдрост.“ Това е нивото на постоянно взаимоотношение с Бога. Исус става Господ.
Бог да ви благослови!