Божиите спрямо нашите мисли
Исая 55:8 Защото Моите мисли не са като вашите мисли, нито вашите пътища – като Моите пътища, казва Господ. Понеже както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища и Моите мисли – от вашите мисли.
Този стих показва, че Бог мисли различно от нас. Има разлика и в начина, по който Бог и ние действаме. И това не е просто факт, който трябва да отбелязваме. Това не е факт, с който трябва да се оправдаваме, като казваме: „Е, аз да не съм Бог? Аз съм човек. Нищо човешко не ми е чуждо. Какво да направя? Слаб съм. Немощен съм. Изкушаван съм. Падам често. Мъча се. Опитвам. Важното е да продължавам да се изправям като падна и да продължавам да опитвам.“
Да, това е важно, но, когато Бог казва това, Той има предвид, че нашите пътища трябва да станат като Неговите пътища и нашите мисли – като Неговите мисли. Бог първо слиза на нашето ниво. Исус, бидейки Бог, стана и човек, за да понесе нашата слабост и да ни покаже как се живее за Бога. Още в Стария завет Отец слизаше на нивото на Своите хора, само и само да ги привлече към Своето ниво. Днес ежедневно Бог разбира нашето състояние. Той знае, че ние сме просто хора, но, вече е време ние самите да поемем своята отговорност и да започнем да се изкачваме на Неговото ниво, понеже Словото казва на много места,
– че ние сме поставени да седим заедно с Него, на Неговия престол, в небесни места,
– че трябва да мислим за горното, а не за земното,
– че сме над всяко началство и власт,
– че сме преселени в Неговото царство, от царството на тъмнината,
– че Духът побеждава плътта,
– че сме във Втория Адам, а не в първия,
– че роденото от Бога не съгрешава,
– че по-велик е Онзи, Който е в нас, от онзи, който е в света,
– че ако се противим на дявола, той ще бяга от нас,
– че Бог ни е направил повече от победители, чрез Исус Христос,
– че нито живот, нито смърт, нито началства, нито власти, нито сили на земята, на небето, под земята, нито сегашно, нито бъдеще, нито каквото и да е може да ни отдели от Божията любов.
Ние наистина сме победители, но трябва да влезем в тази си победа, като поемем отговорност за думите и делата си, във всяка област на нашия живот, семейство, служение, работа, училище и т.н.
Затова, Библията казва в 2 Коринтяни 13:5 „Изпитвайте себе си дали сте във вярата; опитвайте себе си.“ Този стих не говори за това всеки ден да проверяваме дали вярваме, че има Бог, или не. Не, няма нищо общо с това. Предишният стих казва: „Защото, макар че Той (Исус) беше разпънат в немощ, пак живее чрез Божията сила. И ние също сме немощни в Него, но ще сме живи с Него чрез Божията сила спрямо вас.“
С други думи, всеки ден ние трябва да изпитваме себе си и да проверяваме дали пътищата ни са спрямо Божиите пътища и дали мислите ни са спрямо Божиите мисли. Ако не са, не трябва да се оправдаваме или само да го изтъкваме като факт, а трябва да променим пътищата си и мислите си, трябва да се покаем, трябва да обърнем посоката, трябва да направим всичко възможно да не бъдем същите днес както вчера и утре както днес.
Има толкова много области, в които нашите мисли са различни, дори противоположни на това, което Бог казва в Словото Си. Имено затова, един от най-ефективните начини да израстваме като християни е ежедневно да проверяваме мислите си и пътищата си, дали са съобразни с Божието слово, или поради незнание, страх, срам, неверие, съмнение и т.н., мислим или действаме съвсем различно от начина по който трябва и така не сме добри свидетели за Бога. Да бъдем свидетели не означава веднъж месечно или седмично да излезем на улицата и да раздаваме брошурки. Свидетел означава очевидец – някой, който познава ситуацията, който може да я опише такава, каквато е.
Как да бъдем свидетели? Как да бъдем очевидци? Отново 2 Коринтяни 3:18 казва: „А всички ние, с открито лице като в огледало, като гледаме (очевидци) Господната слава, се преобразяваме (ставаме свидетели) в същия образ от слава в слава, както от Господния Дух.“ Ние гледаме Неговите пътища и мисли и се преобразяваме така че нашите пътища и мисли да станат като Неговите! Гледаме Славата! Гледаме силата! Гледаме красотата! Гледаме помазанието! Гледаме присъствието!
И така, нека ежедневно изпитваме, тестваме, проверяваме, поставяме под съмнение начинът по който вярваме. Светът се е развил, защото винаги е имало хора, които са се протягали към ново разбиране, към ново откровение, към ново знание, към прогрес, към творчество, към креативност и не са се задоволявали с това, което имат като разбиране. Те винаги са предизвиквали настоящето, взирайки се в бъдещето, чудейки се дали не може по-добре, по-лесно, по-малко, по-удобно и т.н. Единствено църквата като че ли изостава и се задоволява с това, което има. Пее едни и същи песни от 50 години! Провежда службите си по един и същ начин! Всичко е монотонно, апатично, вяло, религиозно!
Защо? Защото не изпитваме себе си ежедневно? Не веднъж на година! Не само по време на конференция! Не само веднага след като някой ни е пророкувал! Трябва да се самопредизвикваме ежедневно. Трябва сме гладни за още от Бога. Ние мислим, че Бог трябва ежедневно да слиза на нашето ниво и да снабдява нашите нужди (и Той го прави – ден след ден, месец след месец, година след година, понеже е казал: никога няма да те забравя, никога няма да те оставя), но ние не разбираме, че ежедневно ние трябва да се качваме на Неговото ниво, ежедневно ние трябва да гледаме славата Му и да се променяме в същия образ, ежедневно трябва да Го хвалим, издигаме и ежедневно трябва да напрягаме ума си как бихме могли да направим всичко по-добро за Него.
Нагледен пример
Често християнският живот ни се представя по следния начин:
1). Като повярваш, трябва да започнеш да следваш Христос. Това означава, че трябва да се насилиш да четеш Словото; трябва да се молиш; трябва да постиш; трябва да Му служиш; трябва да свидетелстваш; трябва да проповядваш; трябва да не грешиш; трябва да внимаваш какво говориш и какво и как го вършиш; трябва да бъдеш перфектен; трябва да бъдеш ефективен; трябва да се раздаваш на 100%, и т.н.
2). Успееш ли да направиш всичко това, ти ще разкриеш любовта си към Бога. Ако не вършиш всичко от първа точка по-горе, значи не обичаш Бога, значи не познаваш Бога, значи не си ревностен за Бога, значи си плътски, понеже Исус каза: „Ако Ме обичате, ще изпълнявате заповедите Ми.“ Тоест, ако не изпълняваш всичко както трябва, явно не обичаш Бога.
3). Когато извършиш всичко по първа и втора точки ще влезеш в Божия мир и почивка, ще побеждаваш лесно дявола и ще бъдеш по-близо до Бога. И така, ние се борим за Божия мир, колкото и парадоксално да изглежда.
4). Когато се изпълнят първа, втора и трета точки, тогава делото ти, призивът ти и съдбата ти ще бъдат завършени и цялостно изпълнени. Достигаме съвършенството. Достигаме пълнотата („Пътя извървях, вярата опазих“).
Колкото и убедително да звучи всичко това, само докато го прочетем се измаряме, а какво остава да го извършим, за да влезем в Божия мир, нали? Разбира се, има много верни твърдения в тези четири точки, но Божиите мисли са много по-висши от това и могат да ни предпазят от преждевременно прегаряне, понеже колко християни са се опитали да вървят по тези пътища, мислейки, че това са Божиите пътища, но са се изморили и нямат нито силата, нито желанието, нито копнежа, нито любовта, а да не говорим за мира на Бога. Много от тях са извън църквата; други са се отказали и от Бога, а някои дори Го обвиняват. Защо? Защото са си мислели, че това са Божиите пътища и че това е начинът да се служи на Бога: 1). мъчение, 2). изразяване на любовта, 3). мир, 4). пълнота.
Правилната поредност
Какви са, обаче, Божиите по-висши мисли в тази област? Нека отново говорим за тези четири точки, но да разбъркаме местата им, като използваме реда, в който посланието на Йоан изрежда същите:
1). Йоан 19:30 А Исус, каза: Извърши се (Свърши се), и наведе глава, и предаде дух.
Нека започнем с 4-тата точка. Завършеното дело на Исус трява да бъде нашата първа точка. Нека разберем какво Исус извърши за нас. Нека разберем Кръста. Нека разберем призива, целта, съдбата на Бога за живота си през очите на Кръста. Нека Го хвалим за Неговата невероятна любов, за Неговата жертва, за Неговото дело, за Неговия живот, за Неговото възкресение. Нека размишляваме за всичко, което Той извърши. Нека Той бъде фокусът, центърът, идеята, призивът, съдбата, целта, желанието ни, копнежът ни, славата ни, животът ни. Нека дори в тази първа точка се самопредивзикаме да научим повече за Кръста и какво точно се случи там.
Нека задълбаем. Нека не повтаряме като папагали едно и също, с години: „Исус дойде и понесе нашето наказание. Преди бях червей, сега пак съм червей, само че новороден червей. Уж съм ново създание, но пак нищо човешко не ми е чуждо – пак греша, пак съм си същия, пак няма разлика между мен и невярващите, пак се развеждам с поредната си съпруга, пак пия и пуша, пак бия жена си и децата си.“
Нека научим нови неща, по-дълбоки и по-славни. Нека издигнем жертвата Му на по-високо ниво. Нека се фокусираме в Него повече и повече. Нека започнем с Него, не с нашите мъчения да Го следваме. С Него, а не с нас.
Исус каза: „Свърши се. Извърши се.“ Кое? Изкуплението. Спасението. Изцелението. Освобождението. Протекцията. Победата. Благоденствието. Целта. Призивът. Бог е нашият Бог. Ние сме с Него, Неговата любов ни е обгърнала, Неговата сила действа в живота ни, Неговата милост е нова всяка сутрин, Неговата благодат ни променя,
Той каза: „Никога няма да ви оставя, никога няма да ви забравя”. Нека научим повече за Отец. Много се страхуват от Него. Много са ужасени от Него. Много изпитват демонична уплаха да не попаднат в ръцете Му. Защо? Защото не Го познаваме изобщо! Казваме: „Исус обичам, Той умря за мен, но Отец, уууууууу, Той е страшен.“
А Кой изпрати Исус? Кой толкова възлюби света? Кой не вменяваше на човеците прегрешенията им? Кой ни прости, че разпънахме Собствения Му Син? Кой дава слънцето Си на праведни и на неправедни? Кой е съвършен? В Кого няма сянка на промяна? От Кого слизат всеки съвършен дар и всяко добро нещо? Отец! Да, Отец! Както казва Исус: „Вашият Отец и Моят Отец!!!“
И така, първа точка – свърши се!!! Любовта Му към нас е съвършена, непоклатима, безусловна! Думите Му, действията Му, жертвата Му – всичко съдейства за добро на онези, които обичат Бога. Нека бъдем установени в Неговата любов. Нека не се съмняваме дори за секунда в Него. Нека не Го обвиняваме за проблемите, трудностите и т.н., през които преминаваме. Нека не допускаме нито една мисъл от сатана, че Отец е страшен, зъл, тираничен и деспотичен. Той е добър Бог! Вярваме ли го?
2). Йоан 20:19 А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, където бяха събрани учениците, беше заключена поради страх от юдеите, Исус дойде, застана на средата и им каза: „Мир вам!“
Ха! Това, което преди беше трета точка, сега стана втора точка. Поради завършеното дело на Исус, поради пълната Му и вечна победа, поради любовта Му, поради безрезервната ни вяра в Него, ние имаме мир. Няма друг начин да имаме истински мир. Мирът не идва понеже със собствена сила сме се мъчили да Го следваме. Мирът идва поради Него. Поради Неговото дело. Поради Кръста. Затова, нека просто приемем мира. Бог на мира скоро ще смаже сатана под нозете ви (Римляни 16:20).
И така, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос (Римляни 5:1)
Значи, първо е мирът, а после битката и победата.
3). Йоан 21:17 Каза му трети път: „Симоне Йонов, обичаш ли Ме?“
Чак след като осъзнаем завършеното дело на Исус на Кръста и след като имаме мир от Бога (мирът е плод на Духа, не на нашето мъчение), Исус ни пита: „Обичаш ли Ме?“ Все едно Той казва:
Докато ти още беше грешник, Аз умрях за теб. Въпреки, че ти не Ме познаваше; въпреки, че ти беше бунтовен; въпреки, че ти беше невярна невяста, Аз съблякох цялата Си небесна слава, облякох се в човешка плът и дойдох да ти покажа как да живееш и как да победиш. Дойдох да ти дам живот и то изобилен живот. Ти Ме уби, ти Ме прикова на Кръста, ти Ми се подигра, ти Ме бичува, ти постави корона от тръни на главата Ми, но Аз казах: „Отче, прости му. Отче, прости й. Те не знаят какво вършат“.
Сега, след всичко, което съм направил за теб, привлечен ли си към Мен? Обичаш ли Ме? Искаш ли да Ми служиш? Искаш ли да предадеш живота си за Мен и Моето дело? Искаш ли да разширяваш Моето царство? Искаш ли да вършиш Моята воля, както на небето, така и на земята? Искаш ли да бъдеш пример? Искаш ли, като те ударят по едната буза, да дадеш другата? Искаш ли да живееш живот на покаяние, вяра, сила и слава? Обичаш ли Ме?“
Толкова са показателни думите на Исус към Ефеската църква, в Откровение 2:
До ангела на ефеската църква пиши: Това казва Онзи, Който държи седемте звезди в десницата Си, Който ходи всред седемте златни светилника: Зная твоите дела, труда и търпението ти и че не можеш да търпиш лошите човеци и си изпитал онези, които наричат себе си апостоли и си ги разкрил като лъжливи; и имаш търпение и за Моето име си издържал, и не си се уморил. Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов. И така, спомни си откъде си паднал и се покай, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще вдигна светилника ти от мястото му, ако не се покаеш.
Тези стихове показват ясно, че дела, труд, търпение, разпознаване на духовете, издържане и дори липсата на умора не са достатъчни, ако сме забравили първата си любов, понеже човек може да търпи, да служи, да се движи в дарбите, да се труди и да върши всичко без мотивът му е да е любов. Много хора отидоха при Исус и Му казаха:
Ние служихме, ние се движихме в дарбите, ние евангелизирахме, вършихме чудеса и знамения, но Исус им отговори: „Аз никога не Съм ви познавал“ (Матей 7:21-23).
Тук не става дума за това, че тези хора ще отидат в Ада, че няма да бъдат спасени или нещо такова, понеже целият контекст на 7 глава на Матей е затова как човек съгражда живота си – на пясъка, или на канарата, как подрежда приоритетите си, какви са мотивите зад всяко дело. Жалко е Исус да каже: „Аз не те познавах.“
Обичаш ли Ме?
4). Йоан 21:22 “… следвай Ме.”
Когато осъзнаем какво се случи на Кръста, когато се изпълним с Божия мир, радост и благодат от завършеното Му дело, когато се влюбим в Исус, когато отговорим: „Да, Господи, обичам Те, благодаря Ти“, тогава Исус казва: „Сега Ме следвай. Вече си готов! Вдигни кръста си! Забрави задното! Отречи се от себе си!“
И така, нека обърнем реда на тези четири точки и започнем от там, откъдето Бог започва. Амин!? Не от там откъдето ние започваме.
Това е само една област. Има още много области, в които Божиите мисли не са като нашите. Нека не се задоволяваме или оправдаваме с това, че Той е Бог а ние – хора. Нека Го търсим! Нека Го хвалим! Нека Го издигаме! Нека се променяме! Нека бъдем различни! Нека бъдем пример! Нека бъдем свидетели! Как? Като проверяваме себе си ежедневно, дали сме във вярата!!!
Бог да ви благослови!